Какво бихме могли да научим за дълголетието от живота на българските столетници? Подбрахме любопитни факти за български столетници и уроци от техния начин на живот:
1. Къде живеят най-много български столетници? Най-много столетници според броя на населението в България има в Родопите.
2. Как живеят? Почти всички български столетници водят динамичен живот до дълбока старост. Голяма част са трудови хора, добри, работни и жилави. Ходят много пеш, грижат се за личното си стопанство, обичат да прекарват много време сред природата. Що се касае до хранителните им навици, обикновено са умерени във всичко – както в храненето, тока и в пиенето. Като цяло са много позитивни, добродетелни и спокойни хора.
3. С какво се хранят? С традиционна българска храна и кухня. В повечето случаи столетниците сами отглеждат храната си, което значи, че са хранят изключително здравословно. В менюто им преобладава растителната храна, млечни продукти, по-малко месо (често от домашни животни), мед, лук, чесън, много билки и подправки.
И най-вече кисело мляко. В началото на 20 в. България е била на първо място в Европа по брой на столетниците. Според тогавашните учени начело с професор Иля Мечников (Нобелов лауреат) този факт може да бъде обяснен единствено с феномена на българското кисело мляко. Но малцина може би знаят, че здравословните и подмладяващи качества на козето и овчето мляко превъзхождат значително тези на кравето, което се консумира най-масово у нас.
4. Начин на живот или гени? Разбира се, гените също имат значение. Доста български столетници имат в рода си дълголетници.
Мъдри думи на български столетници:
„Сама си произвеждам зеленчуците, трудът ме спасява от болести. Човек, който се доверява на земята и разчита на нея, лесно не умира. Лошото е, че днес хората обърнаха гръб на земята…“ - баба Матена от родопското село Ламбух
„Най-важното нещо в живота е работата.“ - баба Марийка Дзезова от Тръстеник
„Сега има всичко, и пари има бол, ама всеки гледа да изпревари другия... Завист“ - дядо Никола от село Равногор
„Целия си живот изкарах сред много хора. А сега съм самичка и ми тежи.“ - баба Върба Цветкова от Ломско
„През живота си винаги съм бил зает с работа и никога не съм мислил да напакостя на някого или да му направя мизерия. Където и да си и каквото и да работиш, трябва да бъдеш човек.“ - дядо Тома Чолаков от Смолян
„Не съм богохулствала, не съм мърсувала. Всевишният ми е свидетел, може би и затова ми даде толкоз дълъг живот.“ - баба Бисера Станчева от Родопите
„На всеки съм простила, кавги не обичам. През живота си не съм рекла дума противна.“ - баба Магдалена от панагюрското село Оборище.
