Прогнозите на баба Станка от Костинброд нямат грешка. Или поне така твърдят онези, които са минали през дома й.
На предишните кметски избори баба Станка успя безпогрешно да разшифрова вота на българите, затова два месеца преди поредния местен вот „Всеки ден" отскочи до дома й в Костинброд за нови прогнози. Тя обаче се оказва толкова усмихната и сладкодумна, че мятането на карти и взирането в бъдещето се превърна в незначително събитие. Затова пък разговорите за живота в България, за таланта на Азис и за завистта на хората се оказа далеч по-смислен и земен.
Вие сте известна с две неща - не само хвърляте карти на хората, които искат да видят бъдещето си, но сте отгледали и краля на фолк музиката у нас Азис. Той идва ли да ви вижда често, или откакто стана известен, е загърбил роднините си?
О, идва, как да не идва момчето. Аз съм го отгледа и той много ме обича. Той много ходи насам-натам, пътува много по чужбина за концерти, много е заето детето, но когато има време, се отбива при мен. Носи ми и малката, да си я нагушкам. И нея много си я обичам, такова слънчево дете е, човек не може да й се нарадва. Тя преди 10-ина дни навърши 7 години. Голяма бърборана е станала. Много е внимателен Васко. Непрекъснато ми носи подаръци.
На него хвърляте ли му карти? Какво е бъдещето му?
Добро му е бъдещето, ще напредне още повече. Въпреки че много му завиждат. Но тя славата върви ръка за ръка със завистта, това от мен да го знаеш. Той обаче е добър и работлив, така че никой не може да го спре - ще се развива момчето.
Със завист ли си обяснявате и факта, че му направиха толкова много проблеми за „Евровизия", а няколко години по-късно не по-малко ексцентричен от него австриец - Кончита Вурст, спечели същия този конкурс?
Да, виждаш ли колко са злобни и завистливи хората у нас. В чужбина тези артисти ги насърчават, а у нас - гледат да ги смачкат. Има ли втори като него?! Не че е мой внук, ама е много добър в това, което прави. Казах му преди години, че ще е кралят на България. И така стана. Въпреки че мнозина му завиждат.
Той обаче не се ядоса за „Евровизия", от мен да го знаеш. Не си го сложи на сърцето и не се измъчваше, а продължи напред. Нищо, че му пречат да се развива, за мен той ще си е крал - моят крал, защото си го обичам. Много ми е добро детето, да знаеш. Чувствителен е, милостив е, състрадателен е. Ако се разплачеш пред него, и той веднага започва да реве заедно с теб. Все гледа на помогне, ако някой около него има проблеми.
Освен това е много талантлив. Не искаше да стане художник, въпреки че рисува много добре. Роден е с дарба. Когато беше 3-годишен, все тичаше около мен и пееше, а аз му се карах: „Млъкни бре, няма да те правим певец". А той взе че стана певец. Каквото е писано на човек...
Много изпълнители заминават в чужбина, него не го ли влече натам? Може пък кариерата му зад граница да е по-успешна...
Не, не мисли да се изнася. Той си обича страната и твърдо е решил да си остане тук, въпреки че много го искаха в Мадрид. Колко му се молеха, но той не се съгласи. Пътува, работи за кратко навън, но пак се връща в България.
Виждали ли сте се с Ванга , докато тя беше жива?
Не съм я виждала лично, но тя знаеше за мен. Преди около 30 години прати едно момче у нас. Тогава бях болна и ми предстоеше операция. То отишло при баба Ванга, за да реши някакъв свой проблем, а тя му казала: „Ще отидеш и ще намериш Станка в Костинброд, тя ще ти помогне. И да й кажеш да вземе две от дъщерите си и да дойде при мене, като се стопли времето. И кажи, че няма опасност за здравето й".
Когато Ицо ме намери и дойде при мене, беше януари месец. Каза ми той заръката на Ванга, а аз му викам: „Никъде няма да ходя, синко, щото съм болна и ще ме оперират. Не мога да чакам до пролетта, трябва да влизам в болница. Не знам ще оцелея ли изобщо". Като разбраха за това, децата ме умоляваха да отидем, но аз не се съгласих.
В онези години беше сложно да се пътува, не е като сега - метнеш се на колата и хукнеш нанякъде. Тогава трябваше да се получи разрешение, нещо като пътен лист беше, което ти позволява да отидеш до Петрич. Не ми се занимаваше, на 2 февруари реших да постъпя в болница и да позволя на лекарите да ме оперират. Едва не умрях тогава. Много тежка операция. Но сякаш някой ме пазеше и се спасих.
С какви оплаквания най-често идват сега хората при вас?
Хората не са еднакви, едни са затруднени в едно, други - в друго. Всички обаче идват при мен да им кажа как да премахнат пречките пред себе си и да отпушат пътя на щастието, любовта и парите. Никой не е дошъл при мене от хубаво. Ако човек е здрав, не ходи на лекар, нали така?!
И тук искам да кажа нещо важно. Не всички болести се лекуват от доктори, както и не всяка врачка може да лекува. Туй от мен да го знаете. Нали виждаш по телевизията - гледачки и баячки имаме хиляди. Поставят ти диагнозата, без да са те видели. Глупости. Как може хората да се лъжат така и да вярват на всякакви измамници! Защо по време на комунизма ги нямаше?! Беше една баба Ванга, лека й пръст, аз и още една-две да е имало...
Повече от 35 години лекувам страхови неврози, развалям уроки, помагам на разпадащи се семейства да си решат проблемите и да останат заедно. Затова цяла България знае за мене и ме търсят хората, въпреки че аз не искам да се занимавам с това. Той и Азис все ме хока - стига си врачувала! Ама това ми е дарба от горе дадена, как да не я упражнявам?!
Преди време ме бяха погнали да плащам данъци, защото съм била забогатяла от хвърляне на карти. Аз пари колкото за храна имам, повече не ми трябват. Но как да върна човек, който е дошъл в дома ми, да ме моли за помощ. Знаете ли колко болни и нещастни хора има?! От една добра дума имат нужда, от увереност, че нещо хубаво ще се случи в живота им.
Отново идват избори, според вас какво ни чака?
За изборите няма да говоря, все едно и също се повтаря и хората отдавна се умориха от тях. Кой ли не дойде, оправия все няма. Оправия няма да има - всеки дърпа жарта към погачата си. Виждаш ли ги какво правят хората на Иван Костов?! Ето това имам предвид, като казвам, че България ще продължи да затъва. Още поне 30 години България няма да се оправи.
Ще търпим, какво да правим. Но най-много страдат пенсионерите, които една оцеляват с по 150-200 лева на месец, а има и самотни старци с още по-малко. На тях държавата е длъжна, защото не може да се живее така - да се чудиш тока ли да си платиш, лекарства ли да си купиш или хляб и кисело мляко, за да си хапнеш. Сърцето ми се къса като гледам възрастни хора да си броят стотинките и да се чудят как ще изкарат зимата.
Никой не иска да краде, да лъже или да убива. Ако има работа и пари за хляб, всичко ще се нареди, от мен да го знаеш. Работа на младите да намерят, та да спрат да ходят по улиците и да вършат глупости. Аз не съм учена жена, не говоря много правилно, но едно запомни от мене - достойни старини за хората да има и възможност за младите, да си стъпят на краката.
