Илияна Раева подари букет от емоции за треньорката си - празнично съчетание на Робева със състезателките й
С орден от златни емоции бе наградена голямата ни треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева. Нейните любими деца, златните момичета, се събраха, за да й се поклонят навръх 70-годишния й юбилей.
А паметният кадър – Робева и състезателките й, една до друга на една сцена, това беше най-ценният подарък. И за Нешка, и за историята.
Букетът от емоции бе подарен на легендарната ни треньорка от Илияна Раева. „Когато ми съобщи какво замисля, й казах: „Ти луда ли си? Кога сме празнували, че сега да го правим?! Не, че съм си помислила, че ще ме послуша... За което сега съм много щастлива”, сподели Нешка.
В дните около юбилея й София е домакин на световната купа по художествена гимнастика. На неспиращата да тича Илияна веднага и хрумва идеята да организира празник за треньорката си. Да събере другите й състезателки през годините. Да покани и елита на световната художествена гимнастика, дошъл у нас. Да покани и бъдещите звезди в най-грациозния спорт, за да им покаже защо българките са №1. И да поднесе признанието от обобщения образ на успеха на родната художествена гимнастика вместо подарък за Нешка.
След спектакъла подарък за 70-годишнината на Нешка зала 3 на НДК заприлича повече на Ботаническа градина. Но най-важните цветя за Робева бяха тези, която самата тя е отглеждала през годините. Юбилеят й честитиха с различни изпълнения възпитаниците й от „Нешанълл арт”, или трупата на Нешка, както наричат талантливите танцьори, събирани и учени от Робева от 2000 година.
Последваха емоции с филм за Нешка, заснет за юбилея. С препратки към детските й години, увлечението по балета, приставането на художествената гимнастика, съперничеството с голямата Мария Гигова, която в този момент също гледаше от първия ред до Робева... Последваха златен кадър след златен кадър, придружени с актуален коментар на юбилярката – кадри за златните й момичета.
История, започнала от първата национална състезателка на Робева – Валентина Ганева, която също бе в НДК с усмивка на лице и подарък в ръка. История, продължила с архивни кадри на грация и щастие от работата и резултатите на покорителките на върхове и сърца Илияна Раева, Диляна Георгиева, Анелия Раленкова, Лили Игнатова, Бианка Панова, Адриана Дунавска, Елизабет Колева, Юлия Байчева и последната мохиканка на българската художествена гимнастика, създадена от Нешка - Мария Петрова...
И гостите от чужбина дълго пляскаха, взирайки се в екрана с филма, показващ българската доминация в спорта на грациите.
Но кулминацията предстоеше. Тъй като Робева все гледа да е сред млади и да мисли за бъдещето, за десерт й бяха подготвили изпълнение на най-малките гимнастички. Като малки, цветни свещички, изпълнили огромна торта като за 70-годишен юбилей, те затанцуваха с пламъчета в очите. А накрая, изчезваха в тон с хореографията от сцената, за да се върнат като рояк пчели за силен финал на съчетанието – този път с „уред”, специално подготвен за Нешка. Момиченцата затанцуваха, всяко с цвете в ръка, и подканиха юбилярката на сцената...
А когато тя се качи, един след друг до нея започнаха да се присъединяват и големите подаръци – нейните състезателки. Илияна Раева прочете благодарности от името на всички. А с Мария Петрова поднесоха на треньорката си общия подарък. Обградиха я и в кръг – като символ на вечността, която е Робева за българската художествена гимнастика. Подариха й и огромна торта с лика й и надпис: „Нешка няма грешка! С обич от Златните момичета.” Този път Робева им позволи да си хапнат, колкото поискат...
Дойде време за още малко сълзи и много смях за щастливата Нешка. В един момент тя се обърна към малките гимнастички, струпани край сцената: „Има ли някоя от вас, която е на 7 години?”. „Аз”, отвърна малка грация и Робева веднага я покани при себе си. Прегърна я и се обърна към публиката: „Виждате ли, тя е на 7, а аз на 70? Но аз не виждам да има 10 пъти разлика между нас. Как да се възприема като на 70? Ще го наричаме 7 по 10.” И благодари на младите, с които е всекидневно, че я зареждат с енергията си.
Енергия усещаше още дълго. Не можеше да слезе от сцената от желаещи да й поднесат подарък. А когато го направи - група от Бразилия й пя по път тяхна песен за рожден ден, но и се оказа, че ще трябва да приема цветя и дарове на всяка крачка. А после още дълго и във фоайето пред залата... Дълго, дълго – още точно 70 минути... Или всъщност – 7 по 10.
