В сърцето на жената има място за два вида мъже . Единият я разтреперва само с поглед, развълнува я само с едно докосване, а неговите целувки я изпращат в друга вселена, където са само той и тя. Това е мъжът, който събужда страстта в нея, това е мъжът, без който въздуха, който диша не е същият, това е мъжът, който я прави безумно влюбена и луда ...
Другият е удобният! Не че има нещо лошо в това. Дори напротив. Той е този, който си е загубил ума по нея.
Ако имате късмет ще срещнете и двамата в живота си. Ако имате много голям късмет ще срещнете мъжа, който е комбинация от тези два типа. Но най-често жената е изправена пред избор - или единия или другия.
И казвам избор не случайно. Защо обикновено сами избираме съдбата и любовта. И двата вида мъже ги има, въпросът е на кого ще позволите да влезе в живота ви.
Спомням си един епизод от Сексът и градът , където приятелка на Кари се омъжва. На сватбата тя й казва: "Винаги е добре да се омъжиш за мъж, който ще те обича малко повече, отколкото ти него".
Факт! Тази теория е дори научно доказана. И все пак не е ли малко тъжно? И ако не успееш или не се научиш и ти да го искаш, тогава какво? На това трябва да гледаме като на някакъв успех или примирение с фактите?
Не знам ... наречете ме наивна, но аз не искам да се примиря. И не искам да повярвам, че когато си хванете за съпруг някой, който ще отговаря на всичките ви прищевки ще бъдете щастлива или влюбена. Не, няма да е любов, скука ще е! И докато не погледнете на човека до вас като партньор, ще търсите страстта в нечии други прегръдки.
Но най-лошото е, че пък там, няма да намерите любовта. Защо първо трябва да я намерите в себе си. Ако успеете да го направите, тогава няма да бъде важно кой тип мъж сте си избрала, защо ти ще си ти, той ще е той, а заедно ще сте ние ...
