Петковден бележи края на земеделската дейност – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, поради това и народът казва „ На Петковден ралото да ти е под стрехата”.
На този ден имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
Ако на Петковден:
Грее слънце , листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място - зимата ще е тежка и снежна. Ако на Петковден е студено, зимата ще е мека.
Денят празнуват и овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница.
След това до Димитровден (26 октомври), дордето трае оплождането на домашния добитък, жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка”, също да плетат, за да не се оплетат чревцата на агънцата. Жените, които не спазват повелята, се вярва, че биват посетени от Света Петка – под формата на змия или съсухрена жена, която иска да ги умъртви. Смята се, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден, ще се полудее или разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. След оплождането, по традиция, жените изпичат пресни питки и ги раздават, за да се роди здрав добитък.
Денят се смята за повратен и в този смисъл на Петковден в някои краища, се спазва обичая „полезване”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година.
Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл съответстващ на Мръсните Погани дни . Тези дванадесет дни наричани още "вълче или вампирско погано" представляват сакрална линия между старата и новата година. В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен.
На места се провежда съботата преди Петковден Петковденска задушница , за почитане на мъртвите раздава се подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.
Традиции и обреди за Петковден
В някои райони Петковден е женски празник . Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от светицата. Свещеникът освещава курбана и започва женският празник.
На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен „ Света Петка ”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.
На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.
В тракийските земи около Петковден се извършват най-масовите есенни женски жертвоприношения, наричани “ Кокоша черква ”, “ Кокошин курбан ”, “Божи дух”, “ За лелино здраве ” или още “Наместник”. В уречения ден - понеделник, а по-често в събота преди празника, всяка стопанка занася черна кокошка на определено място, смятано за свещено. Най-често това е висока могила до селото, поляна с вековни дъбове или брястове, извор или стар оброчен каменен кръст.
Възрастна жена , вдовица или момче, което още не е станало ерген, коли черните кокошки така, че кръвта им да изтече на едно и също място. Главите на птиците се нареждат една до друга, обърнати на изток, към изгрева на слънцето. С кръвта от закланите кокошки замесват тесто и изпичат специална обредна погача, която се освещава в черквата и после се раздава на присъстващите на обичая жени. Кокошките варят в казан с ориз или зеле и после този курбан се изяжда от жените на трапеза, наредена направо на земята.
Жените раздават питки за здравето на животните. Св Петка покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата.
Обредна трапеза : овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми
Правят се семейно-родови курбани, сборове и служби за здраве и за нова къща. За курбана жените носят хлябове, вино, ракия. Прави се обща трапез, която най-напред се прекадява и благославя от свещеника. Преди ядене жените си раздават една на друга парче хляб.
Главно в Тракия около Петковден (в понеделник или събота преди празника и след него до Архангеловден) се устройват есенни жертвоприношения на черна кокошка, наричани кокоша черква , Господева черква , Божи дух , За лелино здраве, Наместник, в които участват само жени. В по-редки случаи курбанът е общоселски и се коли черен овен. Обичаят е за умилостивяване на мъртвите , на демоничните същества и болестите, в чест на стопанина-покровител. В събота преди Петковден в някои райони е Петковската задушница.
