Тази година празнувах моя 40-ти рожден ден и нещата не изглеждат така, както си ги представях по-рано, пише журналистката Сали Хайџис в своята рубрика за британския вестник The Telegraph.
Ако някога решат да заснемат документален филм "тайнственият живот на 40 годишните", ето кои неща трябва да вземат предвид:
1. Ние казваме "не" на всички неща, които може би по-рано сме приемали. Това включва и всякакво общуване, което изисква по-дълго стоене. Вместо да отида на цяла нощ на забава, времето искам да прекарам във вкъщи и да си почивам. Ако изляза някъде, музиката трябва достатъчно да бъде тиха, за да мога да разговарям.Предпочитам места, на които сервитьорите идват до масата, има достатъчно свободно пространство около мен, а тоалетната е чиста. За това няма компромис.
2.
3. Искам по-малко приятели, но по-добри. Нямам време за клюки и хора, на които нямам доверие. Приятелството ми е важно, но тези, които не ви искат просто ги изхвърлете от живота, без много мислене.
4. Не искам да наемам квартира за почивка, ако не е поне толкова хубаво колкото дома, в който живея
5. Моите тийнейджърските години и когато бях на 20 и 30 години прекарвах напълно сигурна във всяко свое мнение. Сега ми е много по-лесно да кажа "не знам" или "не мисля, че работата е толкова проста". Това се отнася до политиката, връзките, музиката, вярата. Не се разправям, не защото съм станала по-толерантна или по- любезна, но просто не се натоварвам с това.
6. Имам ирационални симпатии. Що се отнася до мен, става дума за една поп-група.
7. Смъртта става наша грижа. Но по положителен начин. Обсесивно събирам спомени, наслаждавам се на живота със своите близки и активно плъзгам нещата, които искам да направя и които досега пренебрегвах.
8. Външният вид вече не е толкова важен. Не вярвам на хора, които казват, че им е все едно как лицето и тялото им се променят. Вълнувам се, защото бръчките около очите все повече се виждат и определено ме притесняват,защото показват белега на старостта. Въпреки това, никога не бих легнала под ножа,а започнах да тренирам и да ям тиквички вместо спагети.
9. Знам да кажвам "извинявай". Сега признавам, че правя грешки, много грешки.
10. Плаченето също става нормална работа. Често плача на песни, стари семейни двойки, които се държат за ръка, ветерани от войната, документални филми за животни, така и на коледни реклами. Също така, повече и по-силно се смея от обичайното.
11. Модата става сложна. По-малко виждам как да комбинирам дрехите и не купувам нищо, което изисква гладене.
12. Не мога вече да пия много алкохол. Махмурлук и главоболие са много лоши неща. Две нощи подред навън, почти физически невъзможни са за мен.
