Може ли хобито да лекува хората?

Още по-хубаво е, когато и другите го оценят и предадеш нататък това чувство на удовлетворение , че си създал нещо. В Пловдив професионалните майстори на стари занаяти са организирани в Задруга , където не се влиза лесно. Там се полага изпит, летвата е доста висока. Има обаче и други хора, които не се целят толкова нависоко, а се задоволяват да творят по къщите си в свободното си време. Като попадне човек на тридневния им базар, организиран в един от големите молове на Пловдив, първо се учудва на броя на тези хора. Съвсем не са малко.

Един работи със шишарки, друг прави бижута, трети кожени изделия, четвърти се е посветил на техниката декупаж, пети, шести творят с текстил играчки, предмети за бита. Какво ли няма тук, затова и посетителите не са малко и рядко някой само гледа, повечето си купуват по нещо. Като случаен посетител тук се навърта и един от най- модните психотерапевти на Пловдив, Веселин Герев . Той потвърждава лечебната сила на хобито и признава, че го препоръчва на хора с депресии. Той разширява периметъра на хобито, един обича да човърка колата си, друг - да подобрява дома си, трети да майстори нещо, а най-добре е, според психиатъра, хоби да ти е да се събираш с близки и приятели.

Тогава получаваш в голяма степен чувство за емпатия , което пък си е чиста проба психотерапия. На базара на любителите на хоби днес нещастни нямаше. На няколко места симпатични момичета споделят с деца простички умения, като например как да си направиш Снежко или Дядо Коледа от чорап. Никак не е сложно, слагаш вата в чорапа, оформяш топките, после украсяваш с копчета и ширитчета и ето ти играчка, която не само е красива, ами и сигурно доста издържа на детска игра. Още по-хубавото на хобито е, че може да те увлече и да се превърне в основен приход, което ще рече, работа. А доказано е, че ако правиш нещо, което ти е любимо, на практика цял живот не работиш.

И такива хора присъстват тук, като една млада майка, започнала за развлечение да прави украшения за коса, докато гледала бебето си, но бебето пораснало, а тя лека полека си намерила пазар и в момента се занимава изключително с това и е много доволна. Молът, като Вавилонската кула на съвременната цивилизация, по Коледа особено е мравуняк от хора, всеки зает по някакъв начин да бъде щастлив. Коледари се появяват от нищото като някакъв архаичен флашмоб, по стената се катерят малки момиченца, други скачат на метри нагоре на батут, празник е и това си личи по всичко.