Животът минава толкова бързо, че е трудно да уловим всеки един момент и да го направим съвършен. В препускането напред допускаме много грешки, повечето от които осъзнаваме чак когато вече е късно.
1. Най-голямата ми грешка беше, че когато имах една страхотна жена до себе си, я приемах за даденост. И най-лошото от всичко е, че напълно съзнавах това, но гордостта ми не ми позволяваше да го променя.
Тази жена непрекъснато даваше нов шанс на нашите отношения, но накрая, абсолютно разумно от нейна страна, ме напусна. И сега тя е омъжена за друг.
Ние все още сме добри приятели с нея и може би има мъничка искра между нас, но вече всичко е свършило и безвъзвратно изгубено. Осъзнавам го и за мен това се превърна в истински ад. Но все пак предпочитам да е така, отколкото тя да изчезне от живота ми завинаги.
Какво разбрах ли? Не бъдете идиоти. Покажете на своя партньор колко го цените и ако ви мине през ума да направите някоя глупост, изхвърлете глупавата си гордост колкото може по-далече.
Дейвид Сторс, фрийлансър
2. Не знам дали очаквате точно такъв отговор, но моята най-голяма грешка беше гневът. Сега си давам сметка колко време съм изгубил да се ядосвам на шефа, на колегите си, на политиците, на персонала в заведенията, на жената, която ме напусна, на хората, които са ме лъгали, и дори на родителите ми.
Знам, че моят гняв не е бил безпочвен – винаги е имало конкретна причина. Даже сега като се връщам назад и се опитвам да оценя нещата, виждам, че това са били логични реакции от моя страна. Но този гняв е пълна загуба на време и освен това, аз съм нанесъл много повече вреда на себе си, отколкото на всеки от тези хора.
Сега, когато съм на 40 години, престанах да се ядосвам и да се гневя на хората. И знаете ли, сега спя по-добре, много по-продуктивен съм в работата си и съм заобиколен от прекрасни хора.
Тим Ромеро, предприемач
3. Когато бях на 30, аз направих четири големи грешки:
Първа грешка. Прекалено дълго отлагах забременяването си. Най-напред все чаках подходящия момент. Когато той дойде обаче, получих страхотно предложение за работа и кариера и реших, че ще е неподходящо да изляза в майчинство веднага след като започна новата си работа. След няколко години, когато вече бях сигурна, че е дошъл най-подходящият момент – не можех да забременея. Проведох допълнително лечение и все пак забременях, но...
Втора грешка. Мислех си, че след като съм в добро здраве, по време на бременността мога да продължа да тичам по цял ден както дотогава. И родих преждевременно в шестия месец.
Тогава дойде третата грешка. Аз не се борих достатъчно за своето бебе. Със съпруга ми бяхме убедени, че получаваме най-добрия съвет, когато просто ни казаха, че бебето няма никакъв шанс да оцелее. По време на раждането ми сложиха морфин и аз не помня нищо от това, което се е случило... Изобщо не знам какво стана с моето дете. И досега се срамувам от всичко това.
И накрая – четвърта грешка. След това обърнах гръб на мъжа ми, вместо да се опитаме да преодолеем заедно това, което ни се случи. Преследваше ме огромно чувство на вина, с което изобщо не знаех как да се справя. И така, аз изгубих не само детето си, но и човека, когото обичах и обичам до ден днешен.
Нещата в живота ми потръгнаха, когато станах на 40. Омъжих се отново и родих.
И сега се питам: Трябваше ли да мина през всичко това, за да открия щастието? Да. Не. Може би.
Елисън Уитмайер, психолог
4. Когато бях на 30, оставих други да управляват фирмата ми и в края на краищата, тя фалира.
Когато бях на 30, 365 дни в годината играех покер, и отделях съвсем малко време за семейството си, за здравето си и за развитието си.
Когато бях на 34, затворих телефона на едно от обажданията на татко. И после така и не му се обадих. След шест месеца той получи инсулт и почина. Прости ми, тате!
Джеймс Алтушер, блогър и бизнесмен
5. Аз имам няколко много добри приятели от детството и почти ги изгубих. Когато се ожених, се оказа, че съпругата ми нещо не се разбира с тях и аз постепенно започнах да се виждам с моите приятели все по-рядко. Спрях да им се обаждам и да ги каня да излизаме заедно, както бяхме правили дотогава. По онова време не се замислях особено над това, но се надявах, че ще ме разберат. Все пак с тях бяхме като братя...
След 18 години бракът ми се разпадна. И аз се опитах да възстановя приятелството ни. Но сега, когато се виждаме, моите приятели ми изглеждат толкова далечни... И виждам, че ще е необходимо доста време, за да стане всичко както преди.
Какво научих ли? Не мислете, че приятелите ви са братя. Братът си е брат, дори и да не се разбирате с него. Но приятелите може и да не останат завинаги ваши приятели. Приятелството изисква постоянно внимание.
Александър Майер, фрийлансър
6. Мисля, че една от най-големите ми грешки беше, че прекалено се бях фокусирал върху работата и кариерата си и отделях много малко време за приятелите и семейството си, а също и за здравето.
През всички тези години аз само работех и работех. Дните минаваха по следния начин – събуждам се, отивам на работа, връщам се, лягам и заспивам. И така всеки ден. Отново и отново.
Дори не забелязах как всичко това се отрази на здравето ми, да не говорим, че не полагах никакви усилия да се поддържам в добра форма. И сега, като се обръщам назад, не мога да си спомня почти нищо от тези години. Виждам, че просто съм преследвал някаква призрачна цел.
Сега се опитам да наваксам изгубеното и да живея по-балансирано.
Моят съвет е: Грижете се за здравето си. Това е приоритет номер едно! Няма нищо по-лошо от това на 30 години да се чувстваш непрекъснато изморен. Повярвайте ми, това е отвратително!
Не работете безогледно. Създавайте си моменти, за които по-късно ще ви е приятно да си спомняте. И не забравяйте – колкото повече напредват годините, толкова по-трудно е да създадете истински ценни отношения.
Правете всичко умерено. Аз се изкачвах толкова яростно по стълбицата на кариерата и бях толкова съсредоточен върху това, колко печеля, че дори бях станал циничен.
Не бъдете цинични, приятели!
