Идеята, че душата е безсмъртна е позната на всяка една религия по света. Например Будизма поставя централно вярването за вечен живот, всичко останало е производно на това вярване.
Селекцията на новия Далай Лама се осъществява след смъртта на определен живот, след това всички кандидати са деца.
В последните години редица психиатри са изследвали явление, проявяващо се в човешката психика, а именно някои хора си спомнят случки, елементи от предишния си живот. От изследванията си те стигат до извода,че най- често това явление се проявява при деца между 3 и 7- годишна възраст. Като повечето забравят случките още в същия период.
lifebg.net предоставят някои проучвания, които евентуално доказват, че възкресението и предишния живот не са само част от религията, а нещо повече.
Ханан Монсур и Сюзан Ганем
Ханан Монсур е живяла в Ливан, родена е през 30-те години на 20 век. Когато е на 20-годишна възраст се омъжва за полицай на име Фарук. Ражда две момиченца и ги кръщава Лейла и Галаре. По време на втората си бременност Ханан има сърдечни проблеми, преценява да не се вслушва в съветите на докторите, които не й препоръчват да има трето дете. По- късно забременява. През 1962 г. се ражда третото й дете – момче. През това време казва на съпруга си, че ще се прероди и има много какво да разкаже за предишния си живот. Една година по-късно здравето й се влошава и тя трябва да се подложи на операция. Заминала за Ричмънд, Вирджиния, където умира. Преди да издъхне Ханан се опитвала да се свърже по телефона с дъщеря си Лейла, но не успяла.
Около 10 дни след смъртта на Ханан се ражда Сюзан Ганем. Когато е едва на 16 месеца Сюзан вдигала телефона и постоянно повтаряла „Ало, Лейла“. През това време семейство й не разбирало какво се случва. След като Сюзан пораснала разпознавала 13 човека от семейство Монсур. Двете семейства се срещнали и Фарук приел Сюзан като част от собственото си семейство. Те поддържали контакт до края на живота на Фарук.
Рашид Кадедж и Даниел Джурди
През 1968 г., в един слънчев ден автомеханикът Рашид Кадедж се качил заедно с приятеля си Ибрахим и двамата решили да се разходят с колата. Двамата се запътили към военния плаж на Бейрут, за съжаление шофьорът изгубил контрол върху колата. Двамата загинали на място. Година след нещастието се родило момче с име Даниел Джурди. Първата дума, която казало била „Ибрахим“. На 9 години постоянно казвал, че иска да си иде у дома, че родителите му не са му истински родители, повтарял как баща му Наим (бащата на Рашид) е умрял.
Един ден с майка си минавали покрай мястото на катастрофата. Тогава Даниел казал на майка си, че тук е починал. Години след това двете семейства се запознават. Даниел познал сестрата на Рашид, държал се с нея като със своя собствена сестра, а никога преди не са се срещали. Знаел че любимият плод на Рашид бил бананът. Семейството на Рашид след катастрофата спряло да купува банани. Даниел има страх от коли, заради преживяната случка в предишния му живот.
Анне Франк и Барбо Карлен
Позната ни е историята за Анне Франк. История за невинно момиче, което се е криело от нацистите с години на таван. Бива заловено и убито в концентрационен лагер. Това е една ужасна история, която показва на хората за ужасите на Втората световна война.
Анне умира през 1945 г. в концлагера Берген- Белзен. След 9 години момиче на име Барбо се ражда. Тъкмо проговорила, тя започнала да говори, че тези родители не са истинските й родители и, че това не е нейният дом. През този период тя сънувала постоянно кошмари, сънувала как мъже разбиват вратата на тавана. Родителите на Барбо не обръщали внимание на тези истории, смятали ги за фантазии.
Докато растяла осъзнала, че Анне Франк е известна личност. Когато споделяла неща от личния живот на Анне забелязала, че кара хората да се чувстват неловко. Решила да запази мълчание до навършване на десет години. Един ден била на посещение с родителите си в Амстердам, Барбо успяла да намери къщата на Анне Франк без никакво затруднение и упътване. За учудване на родителите си знаела отлично интериора на къщата и ги завела директно до тавана, където се е криела Анне.
Пол Гоген и Петер Теекамп
Петер Теекамп осъзнал за своето прераждане чак на 55 години. Странните му преживявания започнали още от ранна детска възраст. Незнайно защо думите „ изчезвай, да те няма“ постоянно се въртели в главата му. Петер често ги казвал на глас за повдигане на настроението, за стимулиране. Десетилетия по-късно той свързал думите с фамилията на известния художник.
Още в тийнейджърските си години Петер започнал да рисува и проявил интерес към изкуствата. Рисунките му наподобявали тези на художника Гоген. В интерес на истината Петер, никога не е виждал негови картини, за да си помислим, че се влияе или го копира. През целия си живот преживявал ситуации подобни на тези, които е преживявал и известния френски художник. Процесът на осъзнаване бил дълъг. Всичко излязло наяве след сравнение на изобразителното творчество и на двамата.
Джеймс Хюстън Младши и Джеймс Лейнингер
През 2000 г., или по точно на 1-ви май, момче на 9 години сънувало кошмар. На сън крещяло „Самолетът пада! Самолетът гори! Не може да излезе!“. Момчето се казвало Джеймс Лейнингер. Кошмарите му се явявали пет пъти седмично, винаги викало същите думи. Родителите му го питали кой не може да излезе и кой е свалил самолета, Джеймс отговорил, че той самия не може да излезе, а самолета са го свалили японски войници.
Това поведение стимулирало родителите да потърсят информация в интернет. Натъкнали са се на Войната в района на Пасифика. Докато четели, детето им показало точно къде е починало. След години проучвания от страна на бащата на Джеймс, се натъкват на историята на пилот на име Джеймс Хюстън, който е починал на 3 март 1945 г. в битката за Иво Джима. Принадлежал е към дивизията в Натома Бей. След среща с пилоти от този период малкото момче успяло да опише и разкаже подробности за случилото се и всичко се разяснило. [prerajdane2] Когато се срещнал с пилоти, станали свидетели на свалянето на самолета.
Удивителни истории, нали!
