Споделено от опит. За да помогне.
1. Видях голямата картина
„Когато си влюбена, не виждаш голямата картина. Не се задаваш въпроса дали наистина си подхождате. Дали наистина гледате по сходен начин на живота. Когато най-накрая успях да видя голямата картина, разбрах, че сме тотално различни и че ще ми е ужасно трудно да изградя семейство с него. Не и такова, каквото исках. Затова си тръгнах.” – Сандра, 29
2. Дадох му много шансове
„Дадох му безкрайно много шансове да се промени. Да започне да прави нещата правилно. Но това не се случи. Не и за дълго. Ако един човек за десети пореден път те разочарова, най-вероятно ще продължи да го прави цял живот.” – Ким, 41
3. Промених фокуса си и го насочих върху себе си
„Започнах да правя нещата, които цял живот съм искала да направя. Неща, които бяха важни за мен. Само за мен. Започнах да спортувам повече, да се грижа за здравето си, четях книги, излизах с приятелки, пиех хубаво вино, започнах да пиша, купих си колело... Постепенно насочих фокуса върху себе си и разбрах, че животът е твърде хубав, за да продължавам да го пилея с човек, който не ме прави щастлива.” – Марая, 32
4. Позволих на чувствата си да излязат
„Много плаках. Освободих всичко, което бях задържала в сърцето си с години. Освободих гнева и разочарованието. Освободих и наранената си любов. Исках да извадя всичко наяве, за да се отърся от него. И да започна начисто. Това е единственият начин да продължиш.” – Марина, 37
5. Припомних си всичко, което ми беше причинил
„Когато човек обича, е склонен да прощава. И да забравя. Аз знаех, че трябва да се освободя от него. Затова си припомних всичко, което ми беше причинил. Думите, с които ме беше наричал, лъжите, които беше хвърлял в лицето ми, подценявайки интелигентността ми. Припомних си всички случаи, в които ме беше карал да се чувствам несигурна. Всички случаи, в които ме беше обвинявал, без да съм виновна. И тогава разбрах, че заслужавам нещо повече.” – Кристина, 44
6. Най-накрая се вслушах в думите на близките си
„Всички ми казваха, че не е за мен, че заслужавам много повече, но аз не ги чувах. Не исках да ги чуя. Повтарях си, че само аз го познавам така добре, че само аз виждах истинската му същност. Докато един ден не осъзнах, че аз бях тази, която се заблуждаваше. Аз го идеализирах – него и връзката ни. Приятелите и близките ми бяха тези, които можеха да видят отстрани колко много, всъщност, ми вреди.” – Анастасия, 28
7. Простих му
„Простих му и му пожелах щастие, въпреки всичко, което ми беше причинил. Това ми помогна да се отърся от съмненията дали постъпвам правилно. Защото това беше правилното решение за мен. Когато твърде дълго задържаш гнева в себе си, с още по-големи окови се привързваш към човека, от когото всъщност трябва да се освободиш.” – Саша, 34
Споделено пред: Рания Найм
