Катя и Здравко от обичания от няколко поколения дует Ритон са като един организъм с две души. В синхрон и на сцената, и в живота.
Двамата са заедно от близо 40 години – време, в което не са се разделяли нито веднъж, не са си и омръзнали. Не се разделиха и заради шоуто „ВИП брадър”. Влязоха заедно в Къщата. Но вече са навън и се подготвят за грандиозния си шоуспектакъл „Ритон в ритъма латино” на 6 април 2016-та, в зала 1 на НДК, за който вече се продават и билети.
В едно силно и емоционално съвместно интервю Катя и Здравко се съгласиха да говорят за маските в Къщата и истинските лица извън нея.
- От Къщата на „Биг брадър” хората обикновено излизат със свалени маски – такива, каквито са – понесли по неволя всякакви негативи. Какви негативи понесохте вие?
Катя: Истината е, че със Здравко доста се чудехме дали да влезем в Къщата, защото това не е първата година, в която ни канят. Е, най-после се решихме и не съжаляваме. Негативи не, повече са позитивите. Кастингът беше прекрасен – този път ги нямаше така наречените „хора лекета”, всички бяха хора, доказали се в професията. С изключение на Джорджано, разбира се. Той е…
Здравко: …случаен минувач в шоубизнеса. Беше си като във всяка една къща – в нашата живяха различни поколения, различни професии. Пререкания в една къща винаги има, основно от битов характер, напрежение също. Но ще ти кажа друго – най-голямото ми щастие от това наше участие е, че ние излязохме с много приятели. С 90 % от хората станахме такива. Ей сега събираме у дома тези хора на гости. Същите, с които там седяхме на дивана и играехме. С много малки изключения ние излязохме, обичайки се. Лошото избледнява. Емоцията е страхотна. Човек просто трябва да провери себе си, характера си, да види какъв влиза и какъв излиза – и ако разликата е минимална, значи ти си успял човек – когото обществото уважава.
- Кои са изключенията, за които говорите? Може би Луна, Люси или пък Кичка Бодурова? И не се ли оказаха точно тези изключения за вас препъникамъчета?
Здравко: Люси по-скоро не… Луна пък така и не я разбрахме.
Катя: Даже и Луна не. Питаха ме наскоро как ще опиша с една дума всеки един от съквартирантите, за нея казах – а дали няма да е най-добре, ако сменя една буква от името й?! (смее се). Тя е странен човек. Не можах да я разбера до последно такава ли си е, или пък играе някаква роля, за да може да се върне по някакъв начин в шоубизнеса. Няма какво да се заблуждаваме – за да останеш по-дълго в играта, трябва да си различен. Здравко: Тези хора за нас не са били препъникамъчета. Просто защото бяха изолирани. Обществото принципно е като един здрав организъм, който изхвърля ненужното. Примерно - чрез един обрив на тялото (усмихва се). То няма правила. Организмът се справя. Това е имунна система. Някои хора вътре сами се изолираха или по-точно казано – организмът сам ги изхвърли, за да не му пречат.
- Ситуацията, в която се хванахте на бас с Люси Иларионов, остана с отворен финал… В крайна сметка какво стана?
Катя: Ние Люси през цялото време много сме го харесвали. Уважаваме го като режисьор. А и сме седели в една компания там – почти всяка нощ до 3 до 4 часа.
Здравко: Но Люси има един недостатък – не търпи критика.
Катя: Беше ни приятно да си контактуваме, имахме какво да си кажем, да си разкажем. Но той някак си се изнерви от това, че започнахме да го номинираме. Но лично аз не одобрявам това, че той като си говори с нас, после отива примерно при X съквартирант с думите „А Здравко и Катя казаха еди - какво си…” Не харесвам говоренето зад гърба!
Здравко: А ние го номинирахме, защото той беше един опасен играч. Интригите обаче повлияха много. Понеже нямаше за какво друго да се захване, се захвана за най-нелепото, дребни истории – Катя се отнасяше с всички перфектно. Люси се опита да го извърти като нейна грешка, но не му се получи докрай.
Катя: Аз просто бях сигурна в онази ситуация с репликата, че именно Люси е скрил кабела, защото номерата ги измисляха и правеха той и Гъмов. Гъмов обаче този ден имаше представление, рано е излязъл, затова минах директно на Люси. Но не съм имала изобщо идея да го обиждам, както се предаде впоследствие.
Здравко: Затова и аз се хванах на бас. А аз знаех през цялото време, че кабелът е скрит, но не казах на Катя, за да изиграем играта докрай. Издребня обаче ситуацията. Люси се опита да внуши на всички колко е обиден, колко лошо сме го засегнали. Ходеше постоянно нацупен. От мухата – слон. В крайна сметка ни се извини, всичко се оправи.
- В интервю Луна заявява, че обмисля да съди Здравко за клевета – защото обидил майка й в ефир – че взимала минимална пенсия, каквато може би заслужава...
Здравко: И за това ще ме съди ли?! Ами добре. Аз не исках в този момент, в който тя беше изнервила обстановката, да й отвръщам. Исках да преустановя популизма, който прави. Не само майка й получава минимална пенсия. Страшно много българи получават такива пари. Но пенсията се определя от това какво и колко е работила, и какво е било образованието й. Не виждам нищо обидно в думите си. Но да се обижда, колкото иска. Мен пък ме обижда фактът, че с нея бяхме заедно под един покрив, но нищо не казвам, нали?… Както и да е, да е жива и здрава!
- Какво е истинското лице на взаимоотношенията ви с Кичка Бодурова – не само в рамките на участието във „ВИП брадър”, а изобщо?
Здравко: Истинските ни отношения са като с колега. Нищо повече. Но тя обича така да са поставени нещата.
Катя: Определено обича, да. Не знам дали хората са прозрели, че ние никога не сме си го мерили с някого.
Здравко: Ние не си го мерим никога с никого! От там явно идва целият проблем за някои хора! Но отношенията ни с Кичка и навън са такива – каквито са ги видели и хората в Къщата. Пред камерите обаче на никого не му е приятно да му казваш истината по такъв начин.
Катя: Ще ти дам три нейни цитата, с които мисля, че казвам всичко. Първо изречение: „Някои хора в тази къща се самозабравиха. Ако някой има право да се самозабрави, това съм аз!” Второ изречение, с което тя се обръща лично към мен: „Ако е за въпрос, аз съм много по-успяла от мъжа ти.” Трето изречение: „Хайде, „Биг брадър”, нека да попеем малко тука, да се види кой колко може и къде стои.” А, и още един четвърти цитат: „Хайде, Кате, ти защо не попееш самичка, да те видим колко можеш! Защото аз, ако е за въпрос, вас не бих ви взела и за вокална група!” (усмихва се). Стана така, че тя хвърли ръкавицата и получи бумеранга! Човек трябва да внимава какво си пожелава.
Здравко: И „Биг брадър” направи „Напудреният Орфей” и се видя кой къде стои. И който ние спечелихме. През цялото време излиза, че аз съм бил провокаторът, а се вижда ясно и недвусмислено кой е провокирал. Навън тя не би посмяла да ни каже тези неща, но тук, пред камери, го направи – като вид защита, вид комплекс. Това е комплекс за малоценност! И затова повторих няколко пъти – трябва да сляза много ниско в блатото, за да й отговоря.
- В такъв случай прегръдката помежду ви какво илюстрираше?
Здравко: Ами аз й прощавах няколко пъти. А тя по време на всички елиминации в понеделник, когато гонеха някого, а тя винаги беше номинирана, идваше и започваше да ме целува, да ме прегръща… Дори ден преди това.
Катя: Здравец това, Здравец онова… Кичка е тактик, стратег. А Здравко не е. Минеха ли елиминациите, ставаше отново предишната – караше се с всеки. Нямаше човек, с когото да не се е скарала.
- Не се ли срива авторитетът на гилдията по този начин? Създаде се усещане, че все се гледа в чуждия коридор…
Здравко: Ние никога не сме гледали в ничий коридор освен в нашия. Упражняваме тази професия, стоим си в България и сме постигнали ниво, което ни устройва. Не работим други професии. Не сме заминавали и в чужбина, за да работим – защото тук имаме достатъчно работа. Когато човек поеме пътя на гурбетчийството, той го прави по простата причина, че в собствената си страна няма достатъчно възможности да се реализира. Но за да приключим темата за Кичка Бодурова, аз ще кажа само – аз нея дълбоко я съжалявам. Тя иска да се върне на сцената, но отдавна не стои активно там. Явно има проблеми в личния си живот, след като с всички се кара. Никой не й е виновен за това. Съжалявам тази жена и оставям на заден план всички обиди, които ни нанесе. А тя ни нанесе много обиди – и в професионален, и в личен план. Опита се да внуши, че съм провокатор – а аз не мога да бъда такъв, при положение че и в един друг формат преди това („Музикална академия”, б.а.) със зъби и нокти се борехме и двамата с Катя за нейния успех. Когато фактите говорят, даже и Кичка трябва да замълчи. Това е!
- Кате, а как така издържа докрай и не изпусна нито веднъж нервите си?
- Когато се гледах отстрани във видеата, да си призная, може би съм малко по-спокойна, отколкото трябва. Сега малко ме е яд. Не поддържам максимата, че когато ти ударят едната буза, трябва да обърнеш другата – в никакъв случай, но тази ми търпеливост в определени моменти не ми харесва. Трябва да съм по-остра и нападателна. Но виж, ако ме настъпиш по мазола, скачам. Изобщо не си мълча. Но явно трябва много да ме настъпиш.
- Здравко, а към теб контра въпроса – съжаляваш ли сега, че на моменти емоциите ти взимаха връх и избухваше?
- Определено, да. Знаех, че ще имам провокации от страна на нашата колежка, както знаех и по какъв начин точно ще се случват… Съжалявам за едно – че не можах да сдържа емоцията основно във високия тон, с който разговарях. Това беше моята грешка. А когато викаш, на преден план излиза викането и високият тон, не това, което казваш.
- Успяхте ли да изгледате участието на Невена Цонева на музикалния конкурс „Новая волна” в Сочи, който тя напусна демонстративно, след като по време на изпълнението й знамето на България бе обърнато… Невена бе именно ваш избор за този конкурс.
Здравко: Не, още не сме успели да го изгледаме докрай, но научихме някои неща. Гледахме изпълнението й в интернет. Знамето наистина беше обърнато. Но има и друго – Невена просто попадна там в неподходящ момент, крайно неподходящ. Политическа история. А ако аз видя знамето на България така обърнато, просто няма да изляза и да пея изобщо! Но Невена е фантастична певица. И пя перфектно, и чисто. На кастинга тук международното жури се изправи на крака, щом я чу – факт! Който, каквото ще да говори, Невена е страхотна певица.
Катя: Гледали сме засега само записи в интернет. Все още не сме се чували с Филип Киркоров, за да коментираме. В интерес на истината на Невена първоначалната й идея бе да пее там „Джалма”, която в Русия е супер хит, Филип я направи много популярна. Ние се съгласихме. Но в последния момент се спря на друга песен. Невена е превъзходна певица, но може би липсата на яко продуцентско звено оказва своето влияние.
- Вие в Русия сте любимци открай време. Никога ли не сте се замисляли да се установите там, където и сцената, и отношението са различни?
Катя: В Русия изкуството е всичко. За руснаците културата и традициите са нещо, издигнато на пиедестал.
Здравко: И това при тях е от много години, не става с нареждания и за един ден. Имат дрескод, откакто аз се помня, а сме били за пръв път там преди толкова години. Имат уважение. За тях е ритуал да отидат на концерт. Докато у нас всичко е някак домашно, като че ли всички се познаваме, няма я тази магия. При нас, когато дойде демокрацията, тръгнаха изрази от типа „ох, тия са пели през социализма”, „тия са естрада”. В Русия няма такива неща. Няма понятия от типа „комунистическа певица”. Там се получи преливане и надграждане на поколенията. Там от Кобзон до най-младия певец – всички излизат на една сцена, има приемственост.
Катя: Тук се делим на млади и на стари, на естрададжии и поп певци. Изобщо на друго ниво сме. Това е присъщо на по-малките народи. Не сме стоели никога пред решението дали да напуснем България. А сме имали много пъти предложения.
Здравко: И то във време, в което ни чакаха с отворени обятия. По време на социализма тук беше една затворена система, а на запад те приемаха с огромно уважение. Но никога не си го позволихме.
- Кате, а истина ли е, че преди години Филип Киркоров е бил силно влюбен в теб?
- Възможно е, обаче аз съм била вече заета. Алла Пугачова се оказа свободна (смее се). Но той принципно мен много ме харесва, не отричам.
Здравко: Винаги й е казвал така – „Ако оставиш Здравко, веднага те взимам!”. За него тя е икона!
- А в какви отношения сте с Георги Христов, защото в публичното пространство се твърди, че сте скарани?
Здравко: С него много се обичахме, но стана така, че си променихме мнението. Двамата с Катя се чуваха през вечер. Близки бяхме. Той обаче има едно лошо пиянство, но както казват хората – във виното е истината. Като си пийне, казва неща, които не са никак правилни… стига до псувни.
Катя: Той наистина ме обиди. Напсува ме! С което просто затворихме страницата на взаимоотношенията си. Не сме се карали, така се случи.
- Можеш ли да му простиш?
Катя: Случи се така, че с Георги Христов работихме заедно в „Музикална академия”, след като години не бяхме контактували помежду си. Но светът е малък и пътищата ни пак се пресякоха. Защото случката, за която говорим, е отпреди повече от 10 години. Във формата бяхме пълни професионалисти, не сме засягали изобщо лични неща. Не става дума за прошка, но този човек просто спира да съществува в нашия живот. Дотам бяха отношенията ни.
Здравко: Такова нещо не може да се прости. Но това не значи, че спираш да контактуваш с този човек, просто имаш едно на ум. Другото е дълбоко, много дълбоко!
- Как се пазите от онези, които ви завиждат? Докато бяхте в Къщата, показаха една нощ как Катето прави някакви сеанси, допитваше се до баба си…
Здравко: Ох, ами не се пазим. А това със сеансите беше поредният майтап. Ние викахме не само духа на бабата на Катя, но и този на Тодор Живков. Гъмов щеше да получи инфаркт (смее се).
Катя: О, ние редовно го правехме това. Викахме духове на майтап. Движехме и чаши – с енергията си. С по-малки чашки се прави. Показвали са ни го в Полша преди години. Но така всъщност убивахме време, чудехме се каква щуротия да измислим. Нали трябваше нещо да се прави.
- В интервю наскоро вуйчото на Здравко – проф. Вълко Гергелчев твърди, че: „Катя мрази майка си, Здравко – баща си!” Какво мислите за това?
Катя: Ужас… Каква омраза!
Здравко: Каква омраза… 20 дни преди да влезем в Къщата на „ВИП брадър”, почина баща ми и бяхме на погребение. И с братята ми, които са от втория му брак, сме в прекрасни отношения. Това са абсолютни глупости. Имам един вуйчо, на когото просто съм забранил да говори по мой адрес, защото са само глупости. Налудничави неща.
Катя: Това са наистина пълни, невероятни глупости. Отгоре на всичко – втората жена на бащата на Здравко, ни е по-близка, отколкото близки са ни кръвни роднини. Страшно много се обичаме.
Здравко: Навремето баща ми се е развел с майка ми, случило се е. Аз съм бил малък. И на вуйчо ми от това явно му е останала болката.
- Кате, преди години си участвала във филма „Денят не си личи по заранта”, а поканата е лично от Неделчо Чернев. С ролята си на разузнавачка и съблазнителка предизвикваш фурор. Защо не направи кариера и в киното?
- Много малка държава сме ние, за да мога да бъда примерно Дженифър Лопес(смее се). Иначе би ми се искало, защо пък не. Сега обаче правим запис на нова песен – „Живот като на кино”. И ще ти издадем рефрена, който е страхотен: „Защо не дават Оскар-и за вярност в любовта, щом своите роли бляскави – превърнали сме в съдба!”
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
В едно силно и емоционално съвместно интервю Катя и Здравко се съгласиха да говорят за маските в Къщата и истинските лица извън нея.
- От Къщата на „Биг брадър” хората обикновено излизат със свалени маски – такива, каквито са – понесли по неволя всякакви негативи. Какви негативи понесохте вие?
Катя: Истината е, че със Здравко доста се чудехме дали да влезем в Къщата, защото това не е първата година, в която ни канят. Е, най-после се решихме и не съжаляваме. Негативи не, повече са позитивите. Кастингът беше прекрасен – този път ги нямаше така наречените „хора лекета”, всички бяха хора, доказали се в професията. С изключение на Джорджано, разбира се. Той е…
Здравко: …случаен минувач в шоубизнеса. Беше си като във всяка една къща – в нашата живяха различни поколения, различни професии. Пререкания в една къща винаги има, основно от битов характер, напрежение също. Но ще ти кажа друго – най-голямото ми щастие от това наше участие е, че ние излязохме с много приятели. С 90 % от хората станахме такива. Ей сега събираме у дома тези хора на гости. Същите, с които там седяхме на дивана и играехме. С много малки изключения ние излязохме, обичайки се. Лошото избледнява. Емоцията е страхотна. Човек просто трябва да провери себе си, характера си, да види какъв влиза и какъв излиза – и ако разликата е минимална, значи ти си успял човек – когото обществото уважава.
- Кои са изключенията, за които говорите? Може би Луна, Люси или пък Кичка Бодурова? И не се ли оказаха точно тези изключения за вас препъникамъчета?
Здравко: Люси по-скоро не… Луна пък така и не я разбрахме.
Катя: Даже и Луна не. Питаха ме наскоро как ще опиша с една дума всеки един от съквартирантите, за нея казах – а дали няма да е най-добре, ако сменя една буква от името й?! (смее се). Тя е странен човек. Не можах да я разбера до последно такава ли си е, или пък играе някаква роля, за да може да се върне по някакъв начин в шоубизнеса. Няма какво да се заблуждаваме – за да останеш по-дълго в играта, трябва да си различен. Здравко: Тези хора за нас не са били препъникамъчета. Просто защото бяха изолирани. Обществото принципно е като един здрав организъм, който изхвърля ненужното. Примерно - чрез един обрив на тялото (усмихва се). То няма правила. Организмът се справя. Това е имунна система. Някои хора вътре сами се изолираха или по-точно казано – организмът сам ги изхвърли, за да не му пречат.
- Ситуацията, в която се хванахте на бас с Люси Иларионов, остана с отворен финал… В крайна сметка какво стана?
Катя: Ние Люси през цялото време много сме го харесвали. Уважаваме го като режисьор. А и сме седели в една компания там – почти всяка нощ до 3 до 4 часа.
Здравко: Но Люси има един недостатък – не търпи критика.
Катя: Беше ни приятно да си контактуваме, имахме какво да си кажем, да си разкажем. Но той някак си се изнерви от това, че започнахме да го номинираме. Но лично аз не одобрявам това, че той като си говори с нас, после отива примерно при X съквартирант с думите „А Здравко и Катя казаха еди - какво си…” Не харесвам говоренето зад гърба!
Здравко: А ние го номинирахме, защото той беше един опасен играч. Интригите обаче повлияха много. Понеже нямаше за какво друго да се захване, се захвана за най-нелепото, дребни истории – Катя се отнасяше с всички перфектно. Люси се опита да го извърти като нейна грешка, но не му се получи докрай.
Катя: Аз просто бях сигурна в онази ситуация с репликата, че именно Люси е скрил кабела, защото номерата ги измисляха и правеха той и Гъмов. Гъмов обаче този ден имаше представление, рано е излязъл, затова минах директно на Люси. Но не съм имала изобщо идея да го обиждам, както се предаде впоследствие.
Здравко: Затова и аз се хванах на бас. А аз знаех през цялото време, че кабелът е скрит, но не казах на Катя, за да изиграем играта докрай. Издребня обаче ситуацията. Люси се опита да внуши на всички колко е обиден, колко лошо сме го засегнали. Ходеше постоянно нацупен. От мухата – слон. В крайна сметка ни се извини, всичко се оправи.
- В интервю Луна заявява, че обмисля да съди Здравко за клевета – защото обидил майка й в ефир – че взимала минимална пенсия, каквато може би заслужава...
Здравко: И за това ще ме съди ли?! Ами добре. Аз не исках в този момент, в който тя беше изнервила обстановката, да й отвръщам. Исках да преустановя популизма, който прави. Не само майка й получава минимална пенсия. Страшно много българи получават такива пари. Но пенсията се определя от това какво и колко е работила, и какво е било образованието й. Не виждам нищо обидно в думите си. Но да се обижда, колкото иска. Мен пък ме обижда фактът, че с нея бяхме заедно под един покрив, но нищо не казвам, нали?… Както и да е, да е жива и здрава!
- Какво е истинското лице на взаимоотношенията ви с Кичка Бодурова – не само в рамките на участието във „ВИП брадър”, а изобщо?
Здравко: Истинските ни отношения са като с колега. Нищо повече. Но тя обича така да са поставени нещата.
Катя: Определено обича, да. Не знам дали хората са прозрели, че ние никога не сме си го мерили с някого.
Здравко: Ние не си го мерим никога с никого! От там явно идва целият проблем за някои хора! Но отношенията ни с Кичка и навън са такива – каквито са ги видели и хората в Къщата. Пред камерите обаче на никого не му е приятно да му казваш истината по такъв начин.
Катя: Ще ти дам три нейни цитата, с които мисля, че казвам всичко. Първо изречение: „Някои хора в тази къща се самозабравиха. Ако някой има право да се самозабрави, това съм аз!” Второ изречение, с което тя се обръща лично към мен: „Ако е за въпрос, аз съм много по-успяла от мъжа ти.” Трето изречение: „Хайде, „Биг брадър”, нека да попеем малко тука, да се види кой колко може и къде стои.” А, и още един четвърти цитат: „Хайде, Кате, ти защо не попееш самичка, да те видим колко можеш! Защото аз, ако е за въпрос, вас не бих ви взела и за вокална група!” (усмихва се). Стана така, че тя хвърли ръкавицата и получи бумеранга! Човек трябва да внимава какво си пожелава.
Здравко: И „Биг брадър” направи „Напудреният Орфей” и се видя кой къде стои. И който ние спечелихме. През цялото време излиза, че аз съм бил провокаторът, а се вижда ясно и недвусмислено кой е провокирал. Навън тя не би посмяла да ни каже тези неща, но тук, пред камери, го направи – като вид защита, вид комплекс. Това е комплекс за малоценност! И затова повторих няколко пъти – трябва да сляза много ниско в блатото, за да й отговоря.
- В такъв случай прегръдката помежду ви какво илюстрираше?
Здравко: Ами аз й прощавах няколко пъти. А тя по време на всички елиминации в понеделник, когато гонеха някого, а тя винаги беше номинирана, идваше и започваше да ме целува, да ме прегръща… Дори ден преди това.
Катя: Здравец това, Здравец онова… Кичка е тактик, стратег. А Здравко не е. Минеха ли елиминациите, ставаше отново предишната – караше се с всеки. Нямаше човек, с когото да не се е скарала.
- Не се ли срива авторитетът на гилдията по този начин? Създаде се усещане, че все се гледа в чуждия коридор…
Здравко: Ние никога не сме гледали в ничий коридор освен в нашия. Упражняваме тази професия, стоим си в България и сме постигнали ниво, което ни устройва. Не работим други професии. Не сме заминавали и в чужбина, за да работим – защото тук имаме достатъчно работа. Когато човек поеме пътя на гурбетчийството, той го прави по простата причина, че в собствената си страна няма достатъчно възможности да се реализира. Но за да приключим темата за Кичка Бодурова, аз ще кажа само – аз нея дълбоко я съжалявам. Тя иска да се върне на сцената, но отдавна не стои активно там. Явно има проблеми в личния си живот, след като с всички се кара. Никой не й е виновен за това. Съжалявам тази жена и оставям на заден план всички обиди, които ни нанесе. А тя ни нанесе много обиди – и в професионален, и в личен план. Опита се да внуши, че съм провокатор – а аз не мога да бъда такъв, при положение че и в един друг формат преди това („Музикална академия”, б.а.) със зъби и нокти се борехме и двамата с Катя за нейния успех. Когато фактите говорят, даже и Кичка трябва да замълчи. Това е!
- Кате, а как така издържа докрай и не изпусна нито веднъж нервите си?
- Когато се гледах отстрани във видеата, да си призная, може би съм малко по-спокойна, отколкото трябва. Сега малко ме е яд. Не поддържам максимата, че когато ти ударят едната буза, трябва да обърнеш другата – в никакъв случай, но тази ми търпеливост в определени моменти не ми харесва. Трябва да съм по-остра и нападателна. Но виж, ако ме настъпиш по мазола, скачам. Изобщо не си мълча. Но явно трябва много да ме настъпиш.
- Здравко, а към теб контра въпроса – съжаляваш ли сега, че на моменти емоциите ти взимаха връх и избухваше?
- Определено, да. Знаех, че ще имам провокации от страна на нашата колежка, както знаех и по какъв начин точно ще се случват… Съжалявам за едно – че не можах да сдържа емоцията основно във високия тон, с който разговарях. Това беше моята грешка. А когато викаш, на преден план излиза викането и високият тон, не това, което казваш.
- Успяхте ли да изгледате участието на Невена Цонева на музикалния конкурс „Новая волна” в Сочи, който тя напусна демонстративно, след като по време на изпълнението й знамето на България бе обърнато… Невена бе именно ваш избор за този конкурс.
Здравко: Не, още не сме успели да го изгледаме докрай, но научихме някои неща. Гледахме изпълнението й в интернет. Знамето наистина беше обърнато. Но има и друго – Невена просто попадна там в неподходящ момент, крайно неподходящ. Политическа история. А ако аз видя знамето на България така обърнато, просто няма да изляза и да пея изобщо! Но Невена е фантастична певица. И пя перфектно, и чисто. На кастинга тук международното жури се изправи на крака, щом я чу – факт! Който, каквото ще да говори, Невена е страхотна певица.
Катя: Гледали сме засега само записи в интернет. Все още не сме се чували с Филип Киркоров, за да коментираме. В интерес на истината на Невена първоначалната й идея бе да пее там „Джалма”, която в Русия е супер хит, Филип я направи много популярна. Ние се съгласихме. Но в последния момент се спря на друга песен. Невена е превъзходна певица, но може би липсата на яко продуцентско звено оказва своето влияние.
- Вие в Русия сте любимци открай време. Никога ли не сте се замисляли да се установите там, където и сцената, и отношението са различни?
Катя: В Русия изкуството е всичко. За руснаците културата и традициите са нещо, издигнато на пиедестал.
Здравко: И това при тях е от много години, не става с нареждания и за един ден. Имат дрескод, откакто аз се помня, а сме били за пръв път там преди толкова години. Имат уважение. За тях е ритуал да отидат на концерт. Докато у нас всичко е някак домашно, като че ли всички се познаваме, няма я тази магия. При нас, когато дойде демокрацията, тръгнаха изрази от типа „ох, тия са пели през социализма”, „тия са естрада”. В Русия няма такива неща. Няма понятия от типа „комунистическа певица”. Там се получи преливане и надграждане на поколенията. Там от Кобзон до най-младия певец – всички излизат на една сцена, има приемственост.
Катя: Тук се делим на млади и на стари, на естрададжии и поп певци. Изобщо на друго ниво сме. Това е присъщо на по-малките народи. Не сме стоели никога пред решението дали да напуснем България. А сме имали много пъти предложения.
Здравко: И то във време, в което ни чакаха с отворени обятия. По време на социализма тук беше една затворена система, а на запад те приемаха с огромно уважение. Но никога не си го позволихме.
- Кате, а истина ли е, че преди години Филип Киркоров е бил силно влюбен в теб?
- Възможно е, обаче аз съм била вече заета. Алла Пугачова се оказа свободна (смее се). Но той принципно мен много ме харесва, не отричам.
Здравко: Винаги й е казвал така – „Ако оставиш Здравко, веднага те взимам!”. За него тя е икона!
- А в какви отношения сте с Георги Христов, защото в публичното пространство се твърди, че сте скарани?
Здравко: С него много се обичахме, но стана така, че си променихме мнението. Двамата с Катя се чуваха през вечер. Близки бяхме. Той обаче има едно лошо пиянство, но както казват хората – във виното е истината. Като си пийне, казва неща, които не са никак правилни… стига до псувни.
Катя: Той наистина ме обиди. Напсува ме! С което просто затворихме страницата на взаимоотношенията си. Не сме се карали, така се случи.
- Можеш ли да му простиш?
Катя: Случи се така, че с Георги Христов работихме заедно в „Музикална академия”, след като години не бяхме контактували помежду си. Но светът е малък и пътищата ни пак се пресякоха. Защото случката, за която говорим, е отпреди повече от 10 години. Във формата бяхме пълни професионалисти, не сме засягали изобщо лични неща. Не става дума за прошка, но този човек просто спира да съществува в нашия живот. Дотам бяха отношенията ни.
Здравко: Такова нещо не може да се прости. Но това не значи, че спираш да контактуваш с този човек, просто имаш едно на ум. Другото е дълбоко, много дълбоко!
- Как се пазите от онези, които ви завиждат? Докато бяхте в Къщата, показаха една нощ как Катето прави някакви сеанси, допитваше се до баба си…
Здравко: Ох, ами не се пазим. А това със сеансите беше поредният майтап. Ние викахме не само духа на бабата на Катя, но и този на Тодор Живков. Гъмов щеше да получи инфаркт (смее се).
Катя: О, ние редовно го правехме това. Викахме духове на майтап. Движехме и чаши – с енергията си. С по-малки чашки се прави. Показвали са ни го в Полша преди години. Но така всъщност убивахме време, чудехме се каква щуротия да измислим. Нали трябваше нещо да се прави.
- В интервю наскоро вуйчото на Здравко – проф. Вълко Гергелчев твърди, че: „Катя мрази майка си, Здравко – баща си!” Какво мислите за това?
Катя: Ужас… Каква омраза!
Здравко: Каква омраза… 20 дни преди да влезем в Къщата на „ВИП брадър”, почина баща ми и бяхме на погребение. И с братята ми, които са от втория му брак, сме в прекрасни отношения. Това са абсолютни глупости. Имам един вуйчо, на когото просто съм забранил да говори по мой адрес, защото са само глупости. Налудничави неща.
Катя: Това са наистина пълни, невероятни глупости. Отгоре на всичко – втората жена на бащата на Здравко, ни е по-близка, отколкото близки са ни кръвни роднини. Страшно много се обичаме.
Здравко: Навремето баща ми се е развел с майка ми, случило се е. Аз съм бил малък. И на вуйчо ми от това явно му е останала болката.
- Кате, преди години си участвала във филма „Денят не си личи по заранта”, а поканата е лично от Неделчо Чернев. С ролята си на разузнавачка и съблазнителка предизвикваш фурор. Защо не направи кариера и в киното?
- Много малка държава сме ние, за да мога да бъда примерно Дженифър Лопес(смее се). Иначе би ми се искало, защо пък не. Сега обаче правим запис на нова песен – „Живот като на кино”. И ще ти издадем рефрена, който е страхотен: „Защо не дават Оскар-и за вярност в любовта, щом своите роли бляскави – превърнали сме в съдба!”
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
