От 1 януари 2015 г. мъжете ще се пенсионират на 64 години, а жените - на 61 години.
Това ще се случи, ако Кодексът за социално осигуряване не бъде променен в оставащите по-малко от 60 работни дни до края на тази година. Преди два месеца социалният министър Йордан Христосков каза, че в края на мандата на служебния кабинет ще предложи варианти как да продължи пенсионната реформа. Намеренията, които се обсъждат на закрити заседания от експерти, засега остават скрити с обещанието, че ще се разкрият след изборите. Но няма никаква гаранция, че следващото управляващо мнозинство ще се съобрази с тях.
Промени
Според източници на “Труд” идеята е пенсионната възраст да започне да се повишава с по няколко месеца всяка година. Не е ясно дали стъпката ще е 4 месеца, както е сега в закона. Преди седмица завесата на тайната леко се повдигна. От стенограма от заседанието на служебния кабинет на 24 септември стана ясно, че министрите поемат ангажимент пред ЕК пенсионната възраст за мъже и жени да се изравни на 65 години след 2021 г. Друго обещание беше да се въведе пенсионна възраст за военни и полицаи - 52 и 55 години в зависимост от чина. Сега те трябва да имат само 27 години стаж, за да излязат в пенсия.
Евентуалната промяна разгневи униформените. Военни, полицаи, пожарникари и надзиратели поискаха оставката на социалния министър и заплашиха с протести.
Според бизнеса обаче за хората под пагон трябва задължително да има пенсионна възраст, за да се ограничи ранното пенсиониране. “България е единствената страна в ЕС и НАТО, в която няма долна граница при пенсиониране в системата на сигурността и отбраната”, каза шефът на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.
На същото мнение е и президентът на КНСБ Пламен Димитров: “Не може да има категория работещи, за които да няма изискване за възраст. Колко и каква да бъде тя е отделен въпрос”. Според Димитров увеличаването на възрастта за пенсия за всички работещи е приемливо само ако има и мерки за повишаване на приходите в осигурителната система.
Част от решението е повишаване на осигуровките за пенсия и безработица с по 1 пункт, твърди президентът на КНСБ. Според бизнеса такава мярка е вредна и би ограничила ръста на икономиката. “Осигуровките не трябва да се повишават, а да се събират от всички. Не приемаме увеличение при положение че има 30% сив сектор”, опонира Велев. Според него нарастването на възрастта и стажът за пенсия за всички работещи е без алтернатива. Търси се по-добър вариант от увеличение с по 4 месеца, но засега не е предложен такъв, добави Велев.
Горещ картоф
Друг горещ картоф е пенсионирането на работещите I и II категория труд. По закон от догодина ранните им пенсии трябва да се плащат от професионалните фондове. Асоциацията на частните пенсионни дружества настоява за промяна. Идеята е хората, които имат такъв стаж само преди 2000 г., да получават пенсия от държавния НОИ, тъй като дотогава частните фондове не са съществували. Тези със стаж преди и след 2000 г. да получават пенсии и от НОИ, и от частния си фонд. А хората, внасяли само в частен фонд, да взимат пенсия само оттам.
Експерти: Целта на реформата трябва да са по-високите доходи
Повишаването на пенсионната възраст е неизбежно заради демографската криза и влошаването на съотношението между работещи и възрастни, но завишаването на критериите не трябва да е самоцелно. Крайната цел на реформата трябва да е повишаването пенсиите и на стандарта на живот, коментираха експерти пред “Труд”.
“Главната цел на увеличението на възрастта и стажа е хората да натрупат повече осигуровки, да се осигури по-голяма финансова стабилност на НОИ и пенсиите да нараснат. Това е сериозният мотив пенсионната реформа да бъде приета от обществото. Ако обаче разтеглим промените толкова дълго, че да не се постигне финансова стабилност, ще продължим да сме с ниски пенсии и при вече увеличената пенсионна възраст”, коментира Иван Нейков, председател на Балканския институт по социална политика и бивш социален министър.
“Хората няма да приемат аргумента, че възрастта трябва да се увеличава само защото така е в Европа. Мотивацията ще дойде, ако се каже, че изискванията се повишават, за да се увеличат пенсиите”, добави Нейков.
“Важното е как ще направим увеличението, за да не бъде шоково за хората”, коментира финансовият експерт Мика Зайкова. Според нея затягането на критериите за достъп до пенсия ще решат само частично проблема с огромния дефицит в осигурителната система.
“Проблемът зависи от решаването на проблема с безработицата и разработването на нова политика, която да увеличи доходите. Иначе може да увеличаваме годините за пенсия до безкрай, а да държим заплатите ниски”, каза Зайкова.
“Друг проблем е повишаването на образованието и квалификацията на хората, благодарение на което те биха имали по-високи доходи. За съжаление няма нито една партия, която да има цялостна визия как ще реформира пазара на труда, образованието и подоходната политика”, каза Зайкова.
Експертите се опасяват, че въпреки обективните разчети, показващи необходимостта от вдигане на пенсионната възраст, политиците може да решат отново да я замразят. “Това е много рисково, защото може да върне дискусията на нулата”, каза Нейков.
Специалистите не са единодушни по въпроса трябва ли да има пенсионна възраст за военни и полицаи. “Всяка осигурителна система има няколко фундамента. Един от най-важните е моделът да бъде прилаган по един и същи начин към всички. Не за едни осигурени да има възраст и стаж, а за други - само стаж”, коментира Иван Нейков. Според него въвеждането на възраст за военни и полицаи се използва като политическа разменна монета.
“Едва ли не всеки, който иска да става министър на отбраната или на вътрешните работи, приема като цел на живота си да не допусне промяната. Но пътят е начертан. Колкото по-рано се въведе изискване и за възраст, толкова по-добре за всички, включително и за работещите във военизираните ведомства”, смята Нейков.
Според Мика Зайкова обаче не трябва да се въвежда възраст, а длъжностите във военизираните ведомства да се диференцират в зависимост от рисковете и отговорностите, които поемат. “Не може хората, които работят на терен и всеки ден рискуват живота си, да се пенсионират при равни условия с шапкарите, които стоят зад бюрата и се занимават с административна работа”, каза Зайкова.
Друг проблем на пенсионната система е, че от нея непрекъснато изтичат средства за плащания, които нямат връзка с осигурителния принос, добави тя. Става въпрос за стотиците хиляди социални пенсии, за великденските и коледните добавки. Не казвам, че не трябва да ги има, но по същността си тези плащания са социално подпомагане и не трябва да се поемат от НОИ, смята Зайкова.
Спираме да работим на 56 години
Средната възраст, на която българите се пенсионират, е далече под законоустановената за най-масовата трета категория труд. У нас пенсия започва да се получава средно на 56-годишна възраст, а по закон за повечето работещи това трябва да става на 63 години и 8 месеца за мъжете и 60 години и 8 месеца за жените. Възможностите за ранно пенсиониране свалят средната възраст на новите пенсионери.
Средната продължителност на получаване на пари за старост е почти 21 години. Тя е по-дълга при жените - 24 години, докато мъжете вземат пенсия с около 6 години по-кратко.
Сметките на НОИ показват, че пенсия се получава след средно 37 години стаж. Според експерти, за да е стабилна осигурителната система, съотношението между годините работа и тези в отдих трябва да е поне 2 към 1.
Най-дълго пенсия вземат хората, работили при първа категория труд, където са най-тежките професии - 25 години и 6 месеца. Втори по продължителност са тези от най-масовата трета категория - 25 години. Работилите втора категория труд получават пенсии по около 21 години.
Възрастните вземат средно по 294 лева
Почти 294 лв. е била средната пенсия през 2013 г., показват данните на Националния осигурителен институт (НОИ).
Мъжете получават повече от жените заради по-високите заплати, върху които са се осигурявали и по-дългия си стаж. Дамите обаче се пенсионират по-рано и получават пенсия с 5 години повече.
Най-големи пенсии получават сравнително малка група мъже, които са на възраст между 40 и 44 години и вече са пенсионери. През 2013 г. те са получавали средно по 650,76 лв. Това е над 2 пъти повече от средната пенсия на хората от най-масовата трета категория труд, които прекратяват кариерата си 20 години по-късно.
Големи пенсии за малко стаж обаче са на хора, работили като военни пилоти, парашутисти, водолази. Ранното пенсиониране - след 15 години служба по закон, е било бонус за опасните им професии.След това вземат повече от средното, защото са осигурявани върху висок доход.
При жените също най-високи пенсии вземат млади пенсионерки - между 50 и 54 години. През 2013 г. доходът им е бил средно 446 лв. на месец. И тук става въпрос за служителки на военизирани ведомства или жени, работили тежък труд.
