През един дъждовен ден жена се прибира от работа и вижда нещо на тротоара. Решава да се доближи до обекта и разбира, че това действително е мъничко създание, което стои неподвижно на студения асфалт, а всички пешеходци просто го подминават.
Котенцето може би е на само на няколко часа, тъй като все още има парченце от пъпната връв и неговите очички са напълно затворени. Дали е оставено там от човек, или от собствената му майка, никой не може да каже. Факт е, че там е изложено на страхотен риск... Така че жената взима малкото същество в ръцете си, увива го в единственото нещо, което носи със себе си и което е все още сухо в този дъждовен ден – хартиена торбичка от супермаркета.
Жената започва да тича с всички сили към дома си, като притиска безпомощното новородено до гърдите си, с надеждата, че ще удържи и ще оцелее докато стигнат дома й. Подсушава го внимателно със суха кърпа и го затопля. Нейните деца ѝ помагат и започват специални грижи за малкото същество. С времето, котето започва да добива сили.
Сладкото мъниче развило огромен апетит, семейството го задържало и го кръстили Ирис.
Обожавам тъжните истории с невероятно щастлив край! Големи благодарности на семейството и на жената, че са спасили едно животинче.