Бела Чолакова
"168 часа" започва поредица с истории за осиновените деца, техните осиновители и биологичните им родители.
Принадлежността към рода е нещо, което е заложено в нас и ние дори не се замисляме за него, ако не ни се наложи. За осиновените обаче осъзнаването и търсенето на корените може да е дълъг и труден процес.
За пръв път се сблъсках с информация, че съм осиновена на около 12 години. При някакъв детски спор моя съученичка ми заяви: „Ти нямаш родители!"
Направо се вцепених, защото е много шокиращо на тази възраст да чуеш такива думи. Най-страшното е, че нямаш никаква подготовка, никаква основа, на която да стъпиш.
Още същата вечер питах майка ми дали е вярно. Тя ми представи теорията, че това най-вероятно е от дочут разговор, но не за мен, а за баща ми - за когото всички знаехме, че още като бебе е останал без майка и се е наложило да го осиновят. Приех го, защото звучеше правдоподобно.
По-късно, в гимназията вече, друго момиче ползва израза "осиновена" в обиден контекст. И тъй като за втори път въпросът за осиновяването ми се поставяше именно с цел да нарани, прозрях, че в обществото се шири представа за осиновените като за хора с нещо недоброкачествено в тях, с нещо неестествено - нямаш произход, нямаш корен, ти си паднало листо, което не е достигнало до земята.
В студентските години отново ми се случи външен човек да засегне темата. Един познат ми заяви: "Знаеш ли, аз познавам сестра ти"
Приех го като недодялан опит за флирт, защото знаех, че нямам сестра. Обаче той застина, стана сериозен, каза: "Извинявай, ако съм казал нещо, което не знаеш, не съм искал да те обидя. Имаш сестра, прилича на теб, виждал съм я." Въпреки че се усъмних в думите му, направих опити да потърся такова лице, но не намерих никаква информация.
Години по-късно ми хрумна да проверя акта си за раждане. Вече като юрист знаех, че актът за раждане по закон се съставя три дни след раждането, а моят се оказа издаден повече от година по-късно. Обичайно такъв дълъг период разлика се дължи на момента, в който е извършено осиновяването.
