Когато бяхме на път да си тръгнем, открих, че в ръцете ми няма торба с никого, започнах да питам кой е той. И майка ми ме освободи - казват, ние вече я изхвърлихме ...
Събрах близки роднини на пикник с барбекю.
Решихме да отидем до едно място недалеч от къщата на майка ми - красива поляна с езеро и малка гора. През детството и юношеството си обичах да ходя там сред ароматни билки и диви цветя, да плувам в езерото. Като пристигнахме видях че на много места имаже захвълрени пластмасови боклуци и следи от огнища . Бях толкова разочарована!
Едва намерихме повече или по-малко чиста поляна близо до езерото, почистихме, за да можем да седнем, да запалим огън в мангала. Пържолите станаха вкусни, но гледката на любимата ми поляна ме потискаше - всичко е толкова мръсно, нещастно ... Езерото ще се превърне в блато.
Още от самото начало помолих роднините си да не хвърлят боклук в тревата и храстите, а да го събират в специална торба.
Много съжалявах за поляните. Бях възмутена силно, как могат да замърсяват мястото, където самите те почиват.
На сто метра от изхода на поляната има контейнери за боклук - наистина ли е толкова трудно да се стигне до там?
Когато бяхме на път да си тръгваме, открих, че никой не държи торба с боклук.
Започнах да питам къде е и майка ми каза, че вече е изхвърлен ... Бях изненадана:
- Как така изхвърлен, къде?
- Там, в тръстиките. И какво, ние ли сме най-правеедни!? Всички хвърлят там! "
Бях на ръба да използвам нецензурен език. Беше невъзможно да се поправи стореното- боклукът беше забит в тръстиката, осъзнах голямата истина: те заслужават така да живеят. Те заслужават счупения асфалт, уличните лампи без крушки, мръсните улици, миризливи реки, престъпно правителство, малки заплати и пенсии.
Не им пука за себе си, така че защо правителството да се грижи за тях? Те не уважават себе си - кой ще ги уважава в замяна?
Не е правителството, което замърсява улиците и разбива детските площадки. Не е президентът, който краде електрически кабели и жици. Вече не вярвам на оплакванията ви. Селяни, вие сами сте създали ада и живеете в него!
Променете себе си, след което изисквайте различно отношение към вас.
