Все още има доста разногласия сред медиците относно лечението на Ковид-19. През изминалите 2 години от началото на пандемията протоколите за лечение бяха сменяни нееднократно, паралелно с изменението на самия вирус, причинител на заболяването.
Именно практиката за използване на антибиотици за борба с COVID по време на пандемията, включително при самолечение, изостри проблема с антибиотичната резистентност, алармират експерти.
Статистиката за изминалата 2021 година показва, че едва 7% от болните от COVID-19 са имали нужда от антибиотик, но 75% от заразените са имали в терапията си поне един антибиотик. Това казва в интервю за Investor Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория "Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност" към Националния център по заразни и паразитни болести.
Проучване сред 27-те държави в ЕС показва, че в последните две години употребата на антибиотици е спаднала в тях средно с 18%. България е единствената сред тези държави със свръхупотреба на антибиотици. Само в България се отчита с до 30% повишен прием на антибиотици в извънболничната помощ.
„COVID-19 не се лекува с антибиотици, защото тежкоболните страдат от вирусна пневмония, а не от бактериална“, подчерта Иванов.
В приема на азитромицин се наблюдава над 100% ръст, посочва Иванов. В другите европейски държави намалява приемът на антибиотици заради повишеното ниво и мерки за хигиена, спазването на физическа дистанция и други".
"Антибиотичната резистентност е опасна, защото когато наистина трябва да лекувате сериозни бактериални инфекции, тези лекарства може да се окажат безполезни. Затова трябва да се приемат само по преценка на лекаря", препоръчват експерти.
От началото на пандемията в света са регистрирани около 443,8 милиона заразени с коронавирус и над 6 милиона смъртни случая.
