Много родители си мислят, че седенето в положение W повишава гъвкавостта на детето им или че поне то е безвредно. Лъжат се!
Тази поза на сядане оставя двигателния апарат недоразвит и води до тежки и необратими увреждания на костите, ставите и мускулите, както и до осакатяващи ортопедични изкривявания, разбра Ко4.
Отслабва седалищните мускули
W-сядането се наблюдава доста често при малки деца (от 2 до 6 г.), които си играят на пода. В тази поза те седят на задните си части с подгънати в колената и раздалечени встрани крака в конфигурация на буквата W.
В сравнение с другите пози сядането във W-поза разширява опорната площ на детето и то по-рядко има нужда да пренася тежестта на тялото си, да контролира стабилността и стойката, докато играе, да се мести и накланя, за да се протегне с ръка към околни предмети и пр. В резултат се стига до намален контрол върху мускулите на таза и до атрофия на седалищните мускули. Може да се получи дори
Луксация на бедрото
W-сядането е особено вредно за деца с вече изявени ортопедични проблеми като плоско стъпало (дюстабан) и др. Те се влошават още повече заради продължителния престой на големи мускулни групи в свито състояние. Тези мускули започват да се стягат и и това води до скъсяването им. Влошават се координацията на движенията, равновесието, стойката в изправено положение, походката, а развитието на двигателни умения се разстройва. Появяват се болки в гърба и в таза, тъй като са натоварени бедрените абдуктори и сухожилията в крака чак до петата.
Закърнява равновесието
Най-лошото е, че при W-позата остава недоразвито усещането за загуба на равновесие, когато човек се накланя. То го кара да се завърти и да пренесе центъра на тежестта си, за да не падне. Забавя се процесът на трупане на сръчност на ръцете при хващане, дърпане и хвърляне, както и изграждането на превъзходство на ръцете над краката за по-фини движения.
Ще познаете, че W позата е забавила двигателното развитие на детето, ако то възприеме т.нар. походка на гълъба, характеризираща се със скованост и несигурност на движенията на долните крайници. А също и ако детето се изхлузва от стола, на който седи, проявява несръчност при фини дейтвия с ръце като връзване на обувките си, снаждане на ципа на якето, отваряне на кутии и пр.
Отучването на детето от тази поза става с постоянство.
Щом го видите да я заема, незабавно го накарайте да си кръстоса краката (сядане „по турски“), да ги изпружи напред или настрани. А също да сменя тези пози периодично, за да развива различните мускулни групи и двигателните си умения. Ако това не дава резултат, поставяйте детето да си играе на маса, седнало на стол. Обикновено децата се отучват да сядат в тази поза допреди да навършат 8 години.
