Георги Стайков е сред най-добрите български актьори, чиято звезда изгря през далечната 1987 година в култовата лента на режисьора Иван Андонов "Вчера". От тогава насам той е изиграл стотици роли на сцената и пред екрана.
„От два месеца съм на инвалидна количка, влоших се постепенно, за да стигна дотук. Понеже паднах няколко пъти – и вкъщи и на улицата, подпирайки се с проходилка, затова предпочитам да се придвижвам в количката, по-сигурна ми е опората“.
Това заяви в интервю за „Галерия“ Георги Стайков. През май 2019 година той беше диагностициран с множествена склероза.
„Три пъти в седмицата си бия копаксон – скъпо лекарство за поддържане на множествена склероза, от която страдам от три години. Слава Богу ми го отпускат от здравната каса, че иначе излиза към 1800 лв. месечно“, казва актьорът.
От известно време от социалния патронаж в Бургас не се грижат за него, след скандал с жената, която почиства дома му. Георги Стайков не мисли да остави въпроса така.
“ Отказаха да ме посещават, защото съм се държал скандално. А те нямат право да ми го кажат, защото аз съм с ТЕЛК първа група с 95% инвалидност и наистина имам нужда от тази грижа. Скоро ще ги подпукам социалните. Тази жена идва от пет-шест месеца. Преди си вършеше добре нещата, но изведнъж започна да ми дава акъл какво да правя в собствената си къща“, ядосва се Стайков.
От доста време актьорът не е напускал дома си заради инвалидната количка.
„Не съм излизал навън от година и няколко месеца. Дори и на балкона не мога да отида, защото трябва да стигна дотам изкачвайки едни стъпала. С количката няма как, но животът е такъв понякога. Примирил съм се, разсъждавам философски. Болестта ми се усложнява. Няма нужда да се правят нови изследвания, защото знам от какво страдам. Взимам си лекарствата, въпреки това болестта си прогресира. Множествена склероза е два вида прогресивна и пристъпна. Моята от втория вид. Не търся лечение в чужбина защото това, което има тук го има и навън“, разкрива Георги Стайков.
И допълва, че не може да се откаже от алкохола и цигарите. „Животът е да се живее, а не да се пазиш от всичко“.
