На фона на бързия ръст на цените през второто тримесечие на 2022 г. основният въпрос, който си задават експертите и политиците, е дали доходите на населението успяват да догонят инфлацията или напротив - за първи път от десетилетия в България има реално обедняване.
При доходите от различни източници се наблюдават много различни темпове на растеж.
Това гласи заключението от анализ на Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
На фона на обобщено повишение на доходите – пенсии и заплати, с 16,5%, разходите растат със 17,8% на годишна база. С други думи възможностите за потребление на домакинствата се свиват. Това личи и в представените от НСИ промени в количествата консумирани стоки, където спад се наблюдава при хляба, зеленчуците, месото, млякото – почти всички основни сегменти на фундаменталното изхранване.
Домакинствата съкращават разходите си до стоките и услугите „от първа необходимост“, но именно при тях цените растат най-бързо (по последни данни +24% на годишна база при храните, +31% при транспорта), което допълнително ограничава възможностите за потребление.
Общият преглед на доходите и разходите на домакинствата сочи, че промените в икономическите условия и бързият ръст на потребителските цени имат значителен негативен ефект. От една страна работодателите са под натиск да увеличават заплатите на служителите си поне до темпа на повишение на цените, но от друга следващото правителство е изправено пред нелеката задача да предефинира социални политики така, че да подкрепи доходите на най-бедните.
