Турският милионер Галип Йозтюрк е добре познат в родината си заради големия транспортен бизнес, който ръководи, но преди година получава и световна известност заради амбицията си да създаде рекорден брой наследници за кратко време, възползвайки се от достиженията на репродуктивната медицина.
57-годишният предприемач се захваща с този необичаен житейски проект, след като среща в Грузия по-младата с 33 г. от него рускиня Кристина.
Излиза на светло през 2021 г., когато младата му съпруга Кристина започва да споделя в социалните мрежи информация за тяхното голямо щастливо семейство. Рускинята разкрива, че за малко повече от година са се сдобили с 21 бебета, родени от сурогатни майки. За процедурите по зачеването и износването им платили 195 000 долара. Отделно харчат 82 хил. долара годишно за 16 бавачки, които да им помагат за отглеждането им.
“През цялото време съм с децата. Правя всичко, което една майка обикновено върши. Единствената разлика е в броя им. Всеки ден е различен – от планиране на графиците на персонала до пазаруването за семейството”, споделя Кристина в блога си. Разкрива, че обикновено вечерят със съпруга си късно, след като нахранят всички бебета и ги сложат да спят. С тях живеят и нейна дъщеря от предишна връзка, както и едно от деветте деца на съпруга ѝ от друг брак. “През уикендите ядем заедно и прекарваме времето си сами, доколкото е възможно. Затова неделя е почивен ден в моя блог, за да можем да бъдем просто семейство без любопитни очи”, обяснява многодетната майка.
Много от последователите ѝ в мрежата се интересуват дали всяка бавачка отговаря за определени деца и дали те като родители успяват да отделят качествено време за всяко едно от тях. “Имаме специална връзка с всяко. Пожелавам на всеки родител да може да прекарва цялото си време с децата си, защото това е най-важното нещо в живота”, пише Кристина. По думите ѝ следи изкъсо как децата се развиват. Дава инструкции на бавачките какво да им четат и колко дълго. Забранява им да ги вземат на ръце, когато плачат, и изисква да ги успокояват чрез разсейване с нещо приятно за тях. Държи да ядат само домашно приготвена храна, като стриктно следи за количеството, което получава всяко. Задължава бавачките да правят снимка на всеки мръсен памперс, за да може да определи дали изходеното в него е “с добър цвят и консистенция”. Всяко дете има дневник, в който се вписва какво е яло, как е спало и къде е ходило. По този начин може много прецизно да се следи неговото радвитие.
В края на май тази добре смазана машина, която е създадена, за да задоволи амбицията на турския милионер и младата му руска съпруга бързо да имат голямо щастливо семейство, излиза от строя. Бизнесменът е арестуван по обвинения за пране на пари и фалшифициране на документи при зрелищна акция с участието на специални полицейски сили в неговия хотел. Честите съобщения на съпругата му в инстаграм, придружени със семейни снимки, секват.
Преди няколко дни тя отново се завръща в мрежата, за да обясни колко тежко живее без него. “Чувството за самота не ме напуска дори с толкова много близки хора наоколо. Свикнах съпругът ми винаги да е до мен. Тъй като Галип работеше изключително от вкъщи през последните няколко години, прекарвахме време постоянно заедно. Сега ми е по-трудно от всякога, не понасям тишината, отсъствието му, не мога да спя”, споделя Кристина. Тя признава, че се бори как да обясни на децата случващото се, и се надява баща им да се върне, преди те да станат достатъчно големи и да започнат да задават толкова много въпроси, колкото и 6-годишната ѝ дъщеря, за случващото се. В момента те са на възраст между 12 и 29 месеца.
За разлика от предишни свои съобщения, многодетната майка обаче този път не получава окуражаващи коментари. Напротив, доста хора се изказват критично към безразсъдната им постъпка да създадат толкова много деца, при положение че бащата явно от години живее на ръба на закона. Някои прогнозират, че вероятно малчуганите ще бъдат дадени за осиновяване или в дом, ако Галип Йозтюрк отиде в затвора за дълго време и се окаже, че богатството му е придобито по престъпен начин и конфискувано. Други критикуват несъвършенствата на грузинското законодателство за сурогатно майчинство, което допуска да се родят толкова много бебета за кратко време от една двойка.
На практика то не предвижда никакви ограничения по въпроса. Единственото изискване е участващата двойка да е хетеросексуална, женена и да има достатъчно пари да финансира инвитро процедурите. Тя дава яйцеклетки и сперма, от които се оплождат ембриони и те се имплантират в телата на други жени, които износват плода. Роденото бебе автоматично отива при хората, които са предоставили генетичния материал за зачеването му, а сурогатът няма никакви права върху него.
В свои съобщения Кристина разкрива, че клиника в Батуми е избирала сурогатните майки за тях и е поемала пълна отговорност за процеса. Нейни представители са издирвали млади жени, които вече са имали поне една бременност. Проверявали ги, за да гарантират, че нямат лоши навици или зависимости, преди да ги включат в програмите си. Също така ги подлагали на психологически консултации, за да се уверят, че са готови да се откажат от бебето, когато се роди. “Ние не се познаваме лично със сурогатните майки и нямаме директен контакт с тях, за да избегнем проблеми след раждането. Цялата комуникация се осъществява през клиниката. Ние следим само здравните показатели и съставях диетично меню за жените, които износваха децата ни”, обяснява Кристина.
Ако тя не беше започнала да прави блог за своето семейство, вероятно тази противоречива практика за създаване на много деца за кратко време дълго щеше да бъде обгърната в тайна. И въпросът за медицинската етика да се прави подобно нещо въобще да не излезе на повърхността. Сега обаче доста хора питат в социалните мрежи как е допуснато това да се случи. Както пише един потребител: “Някой трябва да спре печелбарството от създаването на деца, тъй като никоя двойка не може да отгледа 21 с адекватна емоционална подкрепа, камо ли 105”.
Грузия - център за сурогатното майчинство
Грузия става все по-предпочитано място за раждане на бебета от сурогатни майки, след като войната в Украйна отказа бездетните двойки от прочутите тамошни репродуктивни клиники. Успоредно с това Индия, която също беше много популярна дестинация за подобни процедури, забрани сурогатното майчинство с търговска цел.
Преди то да бъде атакувано от правозащитници и феминистки организации в съда, около 3000 индийски клиники предлагаха създаване и проследяване на така наречената бременност за други, като бизнесът им се изчисляваше на 375 млн. долара. След като тя бе забранена за чужди граждани, а и за индийци, ако се плаща на сурогат, много бездетни двойки бяха принудени да търсят друга алтернатива.
Доктор Наяна Пател, която е помогнала за раждането на над 1000 бебета в индийска клиника, казва, че не е имала работа от февруари и не е далеч от мисълта да се премести в Грузия. “Съвсем естествено е индийските двойки да искат да отидат там за сурогатно майчинство и грузинските клиники или да доведат експерти като мен от Индия, или да наемат местни лекари, за да отговорят на нарастващия интерес към услугите им”, обяснява тя. Освен това те предлагат доста по-ниски цени от американските си колеги например. Ако в Грузия раждането на бебе от сурогатна майка струва между 30 000 и 39 000 долара, то в САЩ е между 120 хил. и 150 хил. долара.
