Атентатите от 11 септември 2001 г.- добре режисирана схема на САЩ?

започнаха да анализират водовъртежа от събития, хора, мотиви и пропаганда, появил се в този важен момент на историята. За да стигнем до извода: "Не си правете никаква илюзия, 11 септември беше изцяло вътрешна работа на САЩ".

Тогава предположихме, че най-вероятно става дума за хората на Джордж Буш-старши (Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд, Пол Вулфовиц, Джеб Буш, Левис Либи), висши служители от ЦРУ, ФБР и Пентагона, които съчиниха един от най-невероятните сценарии в историята на човечеството - атаката срещу Ню Йорк и Вашингтон, в сравнение с която операцията Пърл Харбър беше приказка за недоразвити деца. Той трябваше да послужи и като сигнал за ограничаване правата и свободите на американците, за "войната срещу тероризма" в Афганистан, Ирак и т.н., за завладяване на световния нефт, към което се стреми американското лоби "нефт - оръжие - политика".

Но най-важната цел беше покоряването на Евразия. Три четвърти от световното население и ресурси се намират на евразиатския континентален масив.

Това беше целта на всички американски администрации, откакто преди 20 г. Збигнев Бжежински определи, че основният американски императив е "за да оцелеем, трябва да завоюваме". Проблемът, според Бжежински, обаче беше, че повечето американци нямат вкус към глобални кръстоносни походи. Освен ако не се появи някакво ужасяващо събитие.

Това беше 11 септември 2001 г. За супертайни операции като тази не се пишат мемоари. Но те все пак оставят следи. Става дума за "отбора" от частни ексразузнавателни и ексвоенни служители в рамките на структурата, създадена под прекия контрол на групата на Буш. Всички те се стремят да консолидират властта в ръцете на Джордж Буш-младши.

Тази глобална психологическа операция се състои в 70 на сто от човешки и капиталов ресурс, от правителствена и корпоративна подкрепа за търсената геополитическа цел, и само в 30 на сто - от бомби и куршуми.

Въпреки перфектния сценарий, в тази картина имаше нещо много лошо, което даваше възможност на опитното око да забележи, че става дума за "вътрешна работа.

Може да се предполага, че този щурм към глобално доминиране е в началния си стадий и че ще последват нови атаки с още по-голям политически и психологически резултат.

Всъщност глобалистите знаеха от доста време, че свободният пазарен подход вече не работи за тях, че работи само силата, че икономиката и ресурсите са нулеви фактори, че техният последен скок към глобално доминиране може да стане само с механизма на огромна терористична атака. И всеки път, когато някой се опитва да разкрие това, започва поредица от самоубийства, инсулти и инфаркти, катастрофи, убийства, самолетни инциденти, граждански войни, нефтени войни, вълнения, геноциди и т.н.

А това изисква да се върнем към по-далечното минало и да започнем с историята на една вечеря, която трябваше да стане на 31 март 1981 г., денят, в който беше направен опитът за покушение срещу тогавашния президент Роналд Рейгън. Джордж Буш-старши, амбициозният бивш шеф на ЦРУ, идващ от Тексас, беше негов вицепрезидент. Онова, което правеше тази вечеря странна, бяха нейните двама участници. Тя беше в дома на Нийл Буш (един от синовете на вицепрезидента). Гост на вечерята беше Скот Хинкли, братът на Джон Хинкли, който същият следобед беше стрелял няколко пъти по Рейгън, като куршумът, който трябваше да прати Джордж Буш-старши веднага в Белия дом, се размина на 1 сантиметър от сърцето на Рейгън.

Още един момент, за да схванете за какво става дума. Имаме синът на тогавашния вицепрезидент, свързан с брата на Джон Хинкли, който се опита да убие президента Роналд Рейгън. Какъв беше отговорът на Буш-старши? Той се барикадира зад най-големите PR-фирми в САЩ, и заяви: "Това ужасно съвпадение беше унищожително за семейството ми. Надяваме се, да го забравим колкото се може по-бързо."

Ако вие бяхте вицепрезидент на САЩ, който подготвя убийството на президента, и вие щяхте да направите всичко възможно да забравите това колкото се може по-бързо.

"Отборът" на Буш реши да потули цялата история като "лошо съвпадение". През последвалите дни стана най-голямото пране на новини в историята на САЩ преди 11 септември. Зад кулисите се сключваха нови споразумения. Постепенно тази вечеря изчезна от челните, задните и средните страници на големите американски вестници. Защото още от 1970 г. Джордж Буш-старши и Джон Хинкли-старши (бащата на атентатора и на неговия брат на вечерята) бяха приятели и партньори в нефтения бизнес в Тексас и Колорадо. И Хинкли беше дал доста пари за кампанията на Буш. 

И това ли беше "лошо съвпадение"?

Но имаше още. През 1978 г. Нийл Буш живееше в Лубок (Тексас) и ръководеше кампанията на своя брат Джордж Буш-младши за влизане в Конгреса. Отгатнете кой живееше в Лубок по онова време - Джон Хинкли-младши.

Започвате ли да схващате? Толкова много лоши съвпадения в нормално функционираща демокрация би трябвало да се анализират широко, да влезнат в Конгреса, да се направи комисия и т.н.

Имаше един конгресмен, който постави тези въпроси. Това беше Лари Макдоналд. Но отгатнете какво се случи? Самолетът, с който летеше, катастрофира. Според официалната версия, той беше свален от Съветите. Става дума за прословутия южнокорейски полет KAL-007, който беше свален от съветски изтребител над Сахалин.

По-късно, на една пресконференция, на въпрос дали са имали някакви по-тесни връзки с Хинкли в Лубок, Нийл Буш отказа, а Джордж Буш-младши отговори "Не мога да си спомня".

Знаете ли какво означава това? Това означава, че те със сигурност са се срещали, но предполагат, че може да се намурят хора, които ще потвърдят това, заради което Джордж отговори, че "не може да си спомни", за всеки случай, ако му се наложи да си спомни.

Онези, които години по-късно се опитаха да намерят в архивите следи от този период в Лубок (от 1981 до 1990 г.) бяха разочаровани. Нищо. Всичко беше изтрито, изчезнало, никакви данни в щатските или федералните архиви. Именно това правеше Буш-старши, когато най-напред беше вицепрезидент, а след това и президент на САЩ. Най-напред заличи завинаги срамните петна за баща си - Прескот Буш, и неговото сътрудничество с нацистите в Германия, след това изтри своите криминални кокаинови и оръжейни сделки от различните периоди.

Това се нарича public relations в полза на такива играчи в най-тежката категория като Bechtel Group, Wackenhut или Carlyle group. Специалността на Wackenhut са затворите. Имат и своя частна армия за Bechtel.

От своя страна, Carlyle е в супертежката категория на политическите инсайдери (на вътрешните хора), които купуват на едро държавните чиновници, раздаващи контрактите за военно-промишления комплекс. Това означава, че тези структури се проникват взаимно с правителството, Пентагона, специалните служби. Кой е в борда на Carlyle? Джордж Буш-старши, Джеймс Бейкър, Джон Мейджър. Председател на борда е Франк Карлучи, бивш секретар на отбраната, състудент на секретаря Доналд Ръмсфелд.

Това са хората, които знаят, че престъпленията не са престъпления, докато не бъдат разкрити, а онези, които имат неблагоразумието да направят това, изчезват завинаги.

Те не оставят нищо на случайността. Купуват всички водещи журналисти във всички водещи медии. Това разкри бившият шеф на ЦРУ Уилям Колби, който заяви: "ЦРУ притежава някой всеки във всяка по-важна медия". Преди няколко години Колби беше ликвидиран. Официалната версия беше, че се е удавил със своето кану.

Купуването на журналистите и политици е нещо напълно нормално. Това означава, че ако бяхте в ЦРУ и участвахте в атаките на 11 септември и ако започваше да изтича информация, че ЦРУ има пръст в тази мръсотия, веднага ще задвижите своите агенти в най важните медии, които ще започнат да обработват мозъците на обикновените хора.

По принцип повечето служители в ЦРУ са добри хора. Въобще американците, в огромното си мнозинство са добри и щастливи хора, грижещи се за семейството си и за работата. Но те са единственото общество в развитите държави, които са толкова наивни и лесни за манипулиране. Готови да лапнат всяка глупост, опакована в стила на Холивуд.

"Отборът" на Буш знае всичко това и пробута на американците по най-елементарния начин най-титаничната лъжа - за унищожението на двете кули в Ню Йорк и за "войната срещу тероризма". Нашите семиотични анализи на Джордж Буш-младши - очите, челото, речите, гласовият стрес, жестикулирането, езикът на тялото - дават само един извод: че той укрива участието на баща си или своето лично участие в атаката срещу Световния търговски център.

Хиляди невинни хора бяха убити хладнокръвно на 11 септември. Още няколко хиляди са били подложени на смъртни дози радиация и ще умрат през следващите месеци и години, без да си дават сметка, че това се дължи на 11 септември. По-ниските чинове в ЦРУ и ФБР бяха включени постепенно в операцията, за да "открият" предварително подготвените "доказателства", които пък трябваше да подготвят общественото мнение, че най-големите престъпници са Осама и Саддам. Това е стара тактика.

През 1961 г. обединените щабове планираха да убият американци и да обвинят Куба като претекст за нахлуването. С един "Миг" американски пилоти трябваше да свалят американски граждански самолет. Планът стигна до Джон Кенеди, който го отхвърли. Тогава тези момчета убиха Кенеди, вместо да чакат да ги изхвърли всичките.

В това убийство беше забъркан и Джордж Буш-старши. "Отборът" на Буш и неговата група от манипулатори има един modus operandi. Те са брокери, продават кръвта на младите американци срещу кръвта на милиони нещастни хора по света. Кланът Буш не е водил нито една война срещу друго население, освен на най-бедните страни в света - Никарагуа, Салвадор, Виетнам, Куба, Гватемала, Камбоджа. Афганистан е страната с най-ниски военни разходи в света на човек от населението след Камбоджа. Каква смелост?

Опитното око разпознава същия почерк зад 11 септември. Целта на атаката е да се консолидира цялата власт - военна, полицейска, разузнавателна и политическа, в ръцете на Буш-младши, като междувременно се направят няколко войни, които ще им напълнят джобовете от оръжието и нефта. Друга цел на 11 септември беше да се пречупи неприятелски настроения електорат чрез опасността от тероризма, олицетворяван от Осама, заврян в някаква пещера в Афганистан.

В херметично затворените системи, шпионажът и тероризмът са структурирани почти по еднакъв начин. Същото преди се отнасяше за ЦРУ и КГБ, които реално бяха една структура, т.е. двете страни на една и съща монета.

Шпионажът и тероризмът са идентични по отношение на йерархията си и секретността на мрежите си. Всички знаят играта. Ключът е, че спецслужбите на САЩ подготвят ислямските екстремисти, насочват ги в "правилната" посока, дават им бомбите в ръцете, оставят "вратата" отворена, показват им коя врата е отворена, подготвят всички доказателства предварително и директно ги финансират.

Много шум се вдигна за 230-те милиона долара на Осама, намерени в западните банки. Глупост. Няма нищо освен парите, дадени му от неговите манипулатори. Всичко това даде възможност на Буш да стовари върху Осама най-голямото масово убийство в историята на САЩ - 11 септември.

Ако се вгледате по-внимателно в ставащото в Америка, ще видите, че то отговаря на тезата, че сме свидетели на последните гигантски спазми на умиращата индустриална парадигма - нефтът и тежката промишленост в близко време ще бъдат изчезващите динозаври на тази планета, която, чисто и просто, се изчерпва от нефт и газ. Това са конвулсиите на последния отчаян опит да заграбят цялата власт по единствения начин, който им е останал - да удрят със самолетите някакви кули в Ню Йорк.

Къде са истинските извършители на 11 септември? Едното място, където може да започне търсенето, е забравеният факт, че адмирал Стенсфилд Търнър през 1977 г., по заповед на президента Джими Картър уволни няколко хиляди агенти на ЦРУ. Те отидоха при своя шеф Джордж Буш-старши, и го запитаха "Какво да правим, бос?" Той им каза да станат "свободни агенти", т.е. да не се отчитат пред никого и никой да не знае къде се намират и с какво се занимават. Но те можеха да правят всичко, за което им плащаха. По този начин излязоха от системата, но останаха на лично подчинение на Джордж Буш-старши, който чрез посредници изгради цяла мрежа от частни агенти. Заплатите на тази частна армия идваха от нефтените и енергийни гиганти. Срещу определени услуги.

Този път обаче бе много по-сложно и трябваше да се включи целият регистър от дезинформация и манипулиране. Защото въпросите са наистина тежки:
• по какъв начин цялата разузнавателна американска общност знаеше предварително за атаките от 11 септември, че ще бъдат използвани пътнически самолети като бомби, приблизителните дати и евентуалните цели на ударите?
• защо американските ВВС бяха приземени сутринта на 11 септември, вместо да извършат рутинните мерки, за да предотвратят атаките?
• защо преди 11 септември не попречиха на мнимите 19 терористи да влезнат в САЩ. На 15 от 19-те визите би трябвало безусловно да бъдат отказани, тъй като молбите са били непълни или некоректни, а повечето са били млади, неженени и безработни мъже, което означава, че са класически случаи за отказ на визи от консулските служби на САЩ по целия свят. Но не, те са им дали визи?
• защо в момента, когато цялата американска разузнавателна общност вече беше в пълна готовност за предстояща атака на Ал Кайда, администрацията на Буш въведе визови улеснения за посетителите от Саудитска Арабия, които влизаха в САЩ много лесно в рамките на така наречената US Visa Express, въведена 4 месеца преди 11 септември, въпреки че американците вече обвиняваха Саудитска Арабия във финансиране на тероризма?
• защо на някои служители на ФБР преди 11 септември беше заповядано да спрат разработката на Осама и неговото семейство?
• защо Осама беше обвинен в атаката в рамките на период, в който и шпионската служба на извънземните не би била в състояние да събере толкова бързо данни, освен ако преди това не са разполагали с информацията?
• защо Осама не беше заловен преди 11 септември, въпреки че имаше много възможности за това?
• защо определени хора бяха предупредени да не летят този ден, защо на 10 септември висши служители от Пентагона са анулирали плановете си да летят следващата сутрин?

Защото тероризмът работи сто на сто. Това е най-добрият метод за контрол, навсякъде и по всяко време.

Защото целият този Осама бин Ладен беше произведен от ЦРУ, за да се навлезе в Централна Азия и Персийския залив, които са фокусът на властовия елит в САЩ. Осама беше планиран да поеме вината за тероризма и да стане оправданието за него.

Целта е да се стигне до единно управление на света (някои го наричат единно правителство), което ще въведе суперкапитализма (някои го наричат нов световен ред), под техния тотален контрол (някои го наричат световна конспирация).

/Със съкращения от „Строго секретно”)