Баба ми живя 96 години, а дядо ми 102 години. Събираме се за рождените им дни като семейство, помним ги и си мислим как те със среден доход, не най-забележителното здраве и наследственост успяха да живеят в продължение на 80 години като двойка
Днес бих искал да ви разкажа за три неща, които според мен са й помогнали да живее дълъг и щастлив живот.
Любимо място за живеене и удоволствие всеки ден през целия живот
Дядо и баба не бяха нито богати, нито бедни - обикновено средно семейство, но от това, което имаха, получиха максимално удоволствие. Къщата беше малка: две спални, хол и кухня, но имаха градина и лятна кухня. Баба ми обичаше да пее, отглеждаше цветя, кръстосваше различни сортове дървета, плетеше, а едно от любимите й съвместни хобита с дядо й беше малък пчелин за три кошера, тя обожаваше пчелите.
Недоволството и гневът са във всеки ден, но не във всяка душа
Баба през годините успя да запази тази детска игривост и подвижност, като същевременно на практика елиминира недоволството срещу приятели, роднини и живота. Колкото повече остарявах, толкова повече се интересувах от това, тъй като аз самият често бях ядосан за дреболии. Когато попитах баба ми как успява, тя каза: "Гневът вътре във вас не вреди на никого, освен на самите вас"
Да живееш в момента всеки ден, независимо от възрастта
Това, което винаги ми харесваше в баба ми, беше нейното отношение, сякаш целият й живот беше наред. Въпреки възрастта си, тя никога не е казвала, че е време за нея да се пенсионира и че животът е приключил, макар че ясно осъзнаваше възрастта и възможностите си: "Не се притеснявам от това, което не мога да променя" казваше тя. Баба винаги се опитваше да живее с това, което имаше, без да бърза и да мисли за старостта.
„Когато мислите за нещо лошо, вие сякаш взимате тежест в ръцете си и я носите със себе си дори в най-слънчевия и щастлив ден и той става по-тежък и по-неприятен. Не носете със себе си мисли, които не сте в състояние да промените, такива мисли няма да променят бъдещето ви към по-добро, те само ще отровят настоящето. " Мисля, че това силно повлия на живота на баба ми, от ден на ден тя владееше изкуството да не усложнява живота и да живее с това, което е, без да губи ценни дни.
