Баща заведе децата си там, където се води война, за да ги откаже от игрите с насилие

Пред „Дейли мейл” той разказва, че е получил вдъхновен за това пътуване по време на вечеря, когато момчетата го помолили да им купи нова видео игра, изпълнена с насилие, без да осъзнават реалните последици от войната. Обзаложил се със синовете си, че ако посетят място, което е опустошено от война и говорят с местните хора там, когато се върнат, могат да играят на каквото поискат.

Момчетата се съгласили и семейството, включително майка им Елиза, заминали на 10-дневно пътешествие до Израел и Голанските възвишения в окупираните части на Сирия. „Исках да им покажа негативните ефекти на войната, след като оръжията заглъхнат. Засегнатите хора са нечии бащи, братя, сестри и майки”, казва журналистът. Семейството пристига в Израел през април, преди да избухнат последните боеве. „Започнахме от Йерусалим, където отседнахме при израелско семейство. Исках да се срещнат с всички прослойки на обществото. После посетихме лагера за бежанци Шуафат, където има недостиг на вода и трябваше да преминем през контролно-пропусквателен пункт”, разказва бащата.

Жителите на лагера технически са част от Йерусалимската община, но живеят отвън, зад огромна бариера, поставена от Израел, която отделя Западния бряг. Палестинските власти нямат право да действат там и да изградят тръбопроводна система. Карл-Магнус Хелгегрен завел синовете си в клиника в лагера и помолил медицинският персонал да им обясни как живеят децата на тяхната възраст там. „Беше им разказано за три момчета, които са в инвалидни колички, след като били улучени в гръбнака с гумени куршуми. Лекарят им го обясни с фразата: „Няма да им повече футболни тренировки за тях”, споделя още бащата.

След тази среща той обяснил на синовете си: „Не виждате последиците в играта, но те са причинени от оръжия. Оръжие е било насочено към деца на вашата възраст”. „Не ми харесва оръжията да се представят за нещо нормално, не вярвам в свят без тях. Но защо децата трябва да бъдат изложени на насилие по няколко часа на ден?”, задава въпрос журналистът. Семейството отива и до Миджал Шамс - скалисто плато в Голанските възвишения, в което има поне 200 минни полета. Там разговарят с млад мъж и жена, които са израснали по време на окупацията.

След завръщането си в Швеция бащата получава много критични коментари от разгневени родители заради нетрадиционния си педагогически подход. Според него обаче това са хора, които не споделят възгледите му и които не разбират, че се е погрижил за сигурността на пътуването. „Това са моите и деца и аз ще правя с тях каквото сметна за добре. Спрете да бъде наивни. Отидохме през април, когато там ситуацията не беше такава, каквато е сега. Преди това бях ходил там два пъти и никога не съм се чувствал застрашен. Ако имаше война, нямаше да отидем. Хората, които никога не са ходили там, си мислят, че има стрелба навсякъде и по всяко време. Не е така, може да си 90-годишна жена и да отидеш да разгледаш там и пак не би било опасно”, коментира бащата.

Карл-Магнус Хелгегрен споделя, че подходът му явно е бил успешен. След завръщането си в Швеция синовете му казват, че вече не искат военни игри и че са шокирани от случващото се в региона. „Питат ме за всички новини оттам. Сега те са наясно с конфликта, който много възрастни не могат напълно да разберат”, казва още бащата и допълва: „Не всеки трябва да отиде до Близкия изток, за да научи децата си за войната. Но защо да представяме оръжията като нещо нормално. Защо родителите не виждат проблема?”