Историята на Рафаел е уникална и демонстрира обич и загриженост от страна на покойния му баща. Уникалният дар, който получава Рафаел, не оставя съмнение, че чувствата и обичта могат да победят смъртта.
Рафаел е на 8 години, когато баща му (27-годишен) внезапно се разболява от рак.
На пликовете няма адреси, а само кратки бележки. На първия плик пише: „Ако аз вече не съм...“:
„Сине мой, ако четеш това, значи, че аз вече не съм на този свят. Съжалявам, аз го пазих в тайна от теб. Не исках да ти казват нищо, защото не исках да те разстройвам. Това беше мое решение. Може да ти е прозвучало малко егоистично. Сине, все още има толкова много неща, които искам да ти покажа, затова реших да ти напиша тези писма. Имам само една молба, моля те, отваряй ги в определения момент. Нали ще го направиш за мен? Това ще бъде нашата малка тайна. Обичам те страшно много, моля те, грижи се за майка си. Сега ти си мъжът в къщата!
С много любов – баща ти.
Послепис: Писмата са адресирани само до теб, за майка ти няма от тях.“
Рафаел е едновременно очарован и без думи от този оригинален прощален подарък. Той знае, че дори след загубата на баща му, ще има нещо, което ще остане завинаги от него, именно тази малка кутия. За всяка конкретна ситуация в живота на Рафаел баща му е подготвил писмо. Момчето се придържа към споразумението и отваря писмата само в момента, който е описан на плика.
Рафаел сега е по-голям, но писмата на баща му са с него – дори през трудната фаза на пубертета. На 15 години Рафи има много лош скандал с майка си. Притеснен и объркан, младежът отваря писмото, на чийто плик пише „Ако си имал по-голямо спречкване с майка ти“:
„Говори с нея и й се извини. Не знам кой е започнал пръв и кой е прав, но знам, че трябва да се извиниш и да поговориш с майка си, това е най-доброто нещо, което можеш да направиш за нея.
Тя е твоя майка и те обича повече от всичко на света. Знаеш ли, че тя те е родила без упойка и е изпитала ужасни болки. Родилата те е без упойка, защото са й казали, че така е по-добре за теб. Виждал ли си някога жена по време на раждане? Нуждаеш ли се от още доказателства за нейната любов?
Извини се и тя ще ти прости.
Обичам те, твой любящ баща!“
Рафаел се изненада на този мъдър съвет, в края на краищата, неговият баща не е бил писател, а банков чиновник. Със сълзи на очи 15-годишният футболист се извинява на майка си и й показва писмото.
Минава време и е ред да се отвори следващото писмо, на което пише: „Ако си загубил девствеността си“:
„Поздравления, сине!
Не се притеснявай, с времето ще се справяш все по-добре. Първият път винаги е различно и дори малко плашещо. При моя първи път бях с една грозна жена, която беше проститутка, но с времето ще си намериш момичето за теб и нещата ще се наредят.
Страхувах се, че може би ще попиташ майка ти какво е „девственост“, когато четеш заглавието на плика.
С обич, твоят баща“
За всяка трудна ситуация бащата има готово успокояващо писмо или остроумна поговорка. Когато Рафаел порасна и създаде семейство, той получи следващия бащин съвет: „Ако ти си станал баща“:
Здравей сине, сега вече знаеш какво означава истинска обич. Сигурно ще си помислиш, че истинската любов е тази, която може да ти даде една жена. Всъщност, истинската любов е това, което чувстваш към това малко същество, което е до теб в момента. Аз не знам дали имаш момиче, или момче, независимо от това, му се наслаждавай всяка минута и всеки ден. Повярвай ми, времето лети, така че винаги трябва да се стараеш да сте си близки. Не пропускай тези моменти, те никога няма да се върнат. Знаеш, че имаш нужните качества да бъдеш добър баща като мен!“
Въпреки че Рафаел през годините изпълнява желанието на баща си и отваря писмата само в нужда, решава да отвори едно със странното заглавие: „Ако разбереш, че си гей“:
Какво мога да кажа? За щастие, аз вече съм мъртъв! Шегата настрана, аз се научих, че животът е място, на което ние отдаваме прекалено голямо значение на маловажни неща. Мислиш ли, че отношението ми към теб ще се промени, сине мой? Искам да бъдеш щастлив!“
Всяко писмо, всяко изречение в него придава усмивка на Рафаел, с изключение на най-тежкото писмо, което не му се искаше да отваря, но се наложи. На него пишеше: „Ако майка ти умре“. Момчето отваря със свито сърце писмото и четирите думи го удрят право в сърцето:
„Сега тя е моя!“
Всички думи на бащата съпътстват Рафаел през неговия живот, докато не му се наложи да прочете й последното. На 85 години, в болнично легло, заобиколен от машини, които го държат жив и се борят с коварната му болест, той най-накрая отваря писмото със заглавие: „Когато дойде времето“:
„Здравей, сине!
Надявам се, че си ме надживял и си стигнал до дълбоки старини. Представи си, аз написах първо това писмо, беше ми най-лесно да го направя. Това писмо ми помогна да преодолея болката от загубата ти.
В последните няколко дни от моя живот си мисля само за едно. Този мой живот беше толкова кратък, а толкова хубав. Бях баща, имах страхотна жена до себе си – майка ти, какво повече можех да искам?
Единственият ми съвет към теб е: Не се страхувай!
Липсваш ми много!“
Невъзможно е да останем равнодушни към една прекрасна история, която ни показва, че хората, които обичаме, които ни обичат, завинаги остават с нас – независимо дали са ни оставили писма, както бащата на Рафаел, или просто ги усещаме като енергия, сила, виждаме ги в сънищата си. Обичайте днес, казвайте днес нещата и бъдете много щастливи! Животът е твърде кратък!
