Всеки от нас е имал периоди в живота си, с които не се гордее и не си спомня с удоволствие. Ние обаче ще ви разкажем историята на една жена, за която ниските оценки в бележника са повод за гордост днес.
Мениджър в един от най-големите портали за строителство на Балканите - Велислава Романова е пример затова как човек не трябва да се предава и един лош период не може да определя целия му живот.
Романова, чиято предишна работа е учител, публикува снимка на своя бележник от 7 клас и оценките са повече от ниски. Сега, години по-късно, тя разказва колко тежко ѝ е било тогава. Но само за да покаже, че с воля и труд може да се постигне много.
"Това е бележникът ми от първия срок на 7-ми клас. Повечето хора биха се срамували от тази снимка, но за мен е повод за гордост. Сещам се често за този епизод от живота си-изключена от училище, с 5 двойки за срока. За мен тогавашната ми класна, "велик педагог и човек", казваше на родителите на децата от класа, че нищо от мен няма да стане и ако е възможно да се уверят, че децата им не си общуват с мен, за да не ги разваля. Помня чувството на безпомощност, неразбиране, безпътица. Когато всяка крачка и решение са грешни. Помня как на 13 години си мислих, че няма смисъл дори да живея. Хубаво е да си спомняме за най-тъмните периоди от живота си, да не се срамуваме от тях, а да се гордеем от пътя, който сме извървели.", пише шуменката, която живее в Сърбия.
Нейни познати и потребители в мрежата я поздравиха за поста.
"Малката ми племенница е в такъв период. Имам и ученици в такова състояние. Но ти отново ме насърчаш, че има надежда. Бъди благослонен с прекрасното си семейство!", пише Сю Ф.
"Този тип споделяния е добре да се включат в темите за обучения на учители", посочва пък Гергана А.
"Цялата тази система на оценяване и зубрене е тотално сбъркана. Помня, че ми писаха тройка по математика в трети клас! Беше супер скандално, ти си малко дете, което вместо да бъде стимулирано да се развива, бива "оценявано" за неуспехите си по унизителен начин (съответно сочено с пръст от съучениците си и родителите им). Направо получих травма и изгубих всякакво желание да разбера и харесам математиката до края на живота си. Друг свързан въпрос е, че родителите много подценяваха тогава потенциала на децата си в области, различни от предметите, които беше прието да са престижни и смятаха, че оценките са абсолютното отражение на уменията и успеха ти...", анализира Ния Любомирова.
