Депутатът от гражданската квота на БСП в 42-рото Народно събрание Мартин Захариев се оказа главно действащо лице в битка за 20 млн. лева на година.
Председателката на УС на ПРОФОН Станислава Армутлиева пък вижда в някогашния продуцент и издател удобен партньор за монополизиране на последната „дива” територия в музикалния бизнес, разкриват запознати.
Бившият издател на „Плейбой” винаги е бил със силните на деня – през 2005 г. беше в инициативния комитет, който издигна Бойко Борисов за кмет на София; през 2009 г. бе медиен консултант в кампанията на НДСВ, а през 2013 г. – депутат от БСП. Макар и днес да е извън парламента, той все още има силно приятелско лоби там от различни партии.
Благодарение на това той е главният лобист за промени в Закона за туризма, чрез които да се иска прекатегоризация на заведенията. За да получат категория и да продължат да съществуват, всичките 200 000 заведения на територията на България ще трябва да покажат сключени договори за авторски права.
Въпросът е с кого ще бъдат сключени тези договори
С ПРОФОН и „Музикаутор” или с ЕАЗИПА и фирмата на Захариев „Акорд мюзик нет”?
„Появата на частни компании, предлагащи агресивно основно български репертоар чрез индивидуални споразумения с правоносители или музика с уредени права (Royalty free repertoire) на значително по-ниски цени, доведе до спад в обема на договорите на ПРОФОН, както и в размера на възнагражденията. Така се осъществява сериозна конкурентна на ПРОФОН дейност при изключително ниски цени, без тези търговски фирми да отговарят на високите законови изисквания за прозрачност и счетоводна отчетност в Закона за авторското право и сродни права, приложими само за Организациите за колективно управление на права, и без да са подложени на строгия текущ контрол от Министерство на културата. Отнети са ключови обекти и пазарни ниши от ПРОФОН в размер на над 250 000 лв. без ДДС. Масовото отстъпване на права от страна на членове на ПРОФОН към конкурентни доставчици на права в сектора на публичното изпълнение доведе до загуба на ключови обекти от портфолиото на дружеството, спад на събраните възнаграждения, респективно на разпределените и изплатени суми към правоносителите. Това от своя страна провокира Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, които спряха да контролират спазването от своите членове на рамковото споразумение с ПРОФОН, което се отрази на комуникацията със структурите по места и доведе до бойкотиране на договорите и забава на плащанията по тях”, оплаква се управителният съвет на ПРОФОН в отчета си за 2014 г.
Мерките, които са взети от двете организации – "Музикаутор" и ПРОФОН, за защита на авторските права в музиката по заведенията, би трябвало да са достатъчни, за да гарантират успешната събираемост на дружествата. „През 2014 г. ПРОФОН има 16 активни агенти, от които 3-ма общи с "Музикаутор". Реализираният от тях приход за ПРОФОН е 495 125 лв. без ДДС, а 5 от агентите на ПРОФОН успяха да надхвърлят прага от 50 000 лв. без ДДС годишен приход. През 2014 г. ПРОФОН продължи да работи активно за споделяне на усилията към агентите на "Музикаутор”, пишат още в отчета си Армутлиева и компания.
Агентите, назначавани от Васил Гюров
получават по 50 лева на заведение и от "Музикаутор", и от ПРОФОН, за да следят музиката, която звучи в него. Когато засекат нерегламентирано излъчване, те звънят на двама инспектори в Министерството на културата, които пък получават по 15 лева от дружествата, за да съставят акт на провинилия се бар или ресторант. Инспекторите съставят акта, а веднага след тях в заведението цъфвали представители на Захариевата „Акорд”, които доставяли и нужния договор, разкриват запознати. В някои от случаите „Акорд” нямат права върху музиката, която предоставят за излъчване, но никой не го прави на въпрос. Такъв е случаят с „Мери Бойз Бенд”, чиято музика звучи в обектите на „Акорд”, без те да са уредили правата си с музикантите. По-парадоксалното в случая е, че вокалистката Мери е в УС на ПРОФОН!
Междувременно
опитите на Станислава Армутлиева да се задържи на всичките си постове предизвикват все по-голямо напрежение
Последно музикантите се обединиха около тезата, че не фирмите й са проблем в организациите, а нейното присъствие, тъй като тя има личен интерес от това да е навсякъде. Например - възможността като председател на УС на ПРОФОН да гласува 70 000 лева дарение на БАМП /Българска асоциация на музикалните продуценти/, където също е председател на УС.
Гневът в гилдията срещу действията на Армутлиева е толкова силен, че българските музиканти обмислят, ако тя остане на поста си в УС на ПРОФОН, да преминат на собствено колективно управление на правата си. Това заяви пред „ШОУ” хитовият композитор Миро Гечев. „Тогава ще се окаже, че повече медии ще предпочетат да въртят българска музика, отколкото да се разправят с нея”, категоричен беше той.
Самата Армутлиева дори не отваря дума за действията на „Акорд” и законосъобразността им, навярно заради дългогодишното й приятелство с Мартин Захариев. Някогашният издател на „Плейбой” от 25 години неизменно е в големия бизнес. Стартирал като диджей и разпространител на западна музика още от времето на соца, в началото на 90-те години той се прочува като журналист и издател. „Работех за музикален вестник “Ритъм” и през 1992 г. издадох първото си музикално списание в България с много мощен партньор за времето си, една от най-силните музикални компании на българския пазар тогава – „Унисон”. С тях създадохме първото истинско музикално списание, което се казваше “Унисон медия”. Впоследствие развих продуцентско-издателска дейност и със същата музикална компания продуцирахме едни от топ актовете от средата на 90-те: Дони и Момчил, „Акага”, Милена, Васил Петров. Това е романтичният период на моя бизнес”, разказва биографията си Захариев. От това време датира и приятелството му със Станислава Армутлиева, която пък тогава беше любовница на Майкъл Кунтсман, замествайки го като представител на музикалния гигант „Полиграм” в България.
Захариев й връща жеста, като не дава и дума да се издума за Саня. „Възмутен съм от това, което стана по "Нова" и изобщо от начина, по който се развива този конфликт. – коментира той по повод тв скандала между Армутлиева и певицата Рут Колева. - Това компрометира индустрията, ПРОФОН и самата Саня, към която питая респект за постигнатото. Тя изгради един мениджмънт по западен образец.
По този начин публично на Саня Армутлиева не може да се говори
Личното ми мнение е, че никой не се интересува от този скандал. Това е вътрешногилдиен проблем, който трябва да се реши в самата гилдия”, брани я ексдепутатът.
Точно това е и мнението на съдружника на Захариев в „ЕС СИ АЙ Технолоджи” ООД Боби Бончев. От началото на скандала с монопола на Армутлиева, собственикът на „Токсити рекърдс” настоява всички проблеми в гилдията да се решават на тъмно и под сурдинка. Той също успешно продава собствен каталог, нищо че е член и на ПРОФОН, и по непотвърдена информация успявал да си завърти оборот от над 100 000 годишно.
„Няма конфликт, всичко е въпрос на договорка. Аз, примерно, мога да сключа индивидуален договор с bTV, както и да представлявам още 100 колеги, без това да изисква разрешително от по-старата организация. Могат да кажат 90% ще въртим Миро Гечев и 10 % ПРОФОН, няма задължителност в цялата работа. Саня пък разчита на това, че тъй като заведенията са задължени да си уредят правата, те „задължително” ще го направят с най-голямата организация”, каза Гечев.
Ако музикантите преминат към собствено управление на права, парчетата от „баницата” за 20 милиона годишно ще са доста повече и ще има за всички. Ако обаче приемат думите на Армутлиева за чиста монета, ситуацията ще се промени драматично. Сделката със Захариев е проста и ефективна – той ще уреди всички да си плащат (най-вече на него), а Саня вече е извадила част от каталозите си от дружеството, което управлява, и ги е дала на Захариев. Армутлиева ще остане все така богата, но в ПРОФОН постъпленията ще бъдат все така драматично малки.
Какво се случва с парите на ПРОФОН в КТБ
Парите на ПРОФОН в КТБ не са загубени напълно и по-голяма част от тях ще бъдат възстановени. Това се твърди в отчета на дружеството за 2014 г. Ето какво пише там: „Кризата с КТБ, която засегна редица отрасли на българската икономика, бизнеса и гражданите, се отрази тежко на дружеството, което имаше сериозни вложения в тази банка. На този проблем бе посветено специално Общо събрание на дружеството, проведено на 03.12.2014 г., на което членовете на дружеството бяха подробно запознати с независим експертен анализ на правната и фактическа ситуация около КТБ, с доклад на УС и изпълнителния директор относно договорните отношения на дружеството с тази банка и развитието на кризата, както и с предприетите мерки за преодоляване на последиците в тази връзка.
На 06.11.2014 г. с решение на управителния съвет на БНБ беше отнет лицензът за извършване на банкова дейност на „Корпоративна търговска банка“ АД. На 07.11.2014 г. бе открито производство по несъстоятелност на банката.
На 30.10.2014 г. между ПРОФОН като цедент и „Индустриални инвестиции“ АД като цесионер и „ГИПС“ АД като солидарен длъжник за изпълнение задълженията на цесионера, е подписан договор за прехвърляне на вземане (цесия). По силата на този договор сдружение ПРОФОН е прехвърлило на цесионера част от вземанията си към „Корпоративна търговска банка“ АД, а именно 4 500 хил.лв. /4,5 млн. - бел. ред./, за цена в размер на 3 600 хил.лв. /3,6 млн. - бел. ред./. В полза на ПРОФОН е учредено обезпечение, като е подписан нотариален акт за договорна ипотека на недвижими имоти, освен неустойката, която се дължи солидарно от „Индустриални инвестиции“ АД и „ГИПС“ АД.
Към 31.12.2014 г. вземанията на ПРОФОН от „Корпоративна търговска банка“ АД са в размер на 4,853 хил.лв. /4,8 млн. - бел. ред./, като банката е с отнет лиценз.
В настоящия момент има назначени временни синдици в банката, като все още няма информация за конкретни предприети действия от страна на синдиците дали ще бъдат атакувани част от цесиите, като мярка за съхраняване и запазване на имуществото на банката.
Разходите на ПРОФОН са в съответствие с планираните по бюджет 1 036 160 лв., като е реализирано положително отклонение (икономия) от 65 532 лв.
В съответствие със сключения договор за цесия дружеството признава вземане от цесионера и разходи за загуби от цедиране на вземания в размер на 900 000 лв. Разходите са отразени в отчета за приходите и разходите на ПРОФОН и формират отрицателен финансов резултат (загуба) на дружеството за 2014 г., оповестен в годишния финансов отчет”, пишат от ПРОФОН.
Според финансови експерти обаче „Индустриални инвестиции” АД е нова пирамидална схема с цесии на КТБ. Доказателставата за това са, че:
- Дружеството било регистрирано от две млади дами – Марта Лечева и Габриела Иванова, в края на октомври 2014 г. с равен брой акции.
- В учредителния капитал били внесени само 12 500 лева. Независимо от това, веднага след създаването на фирмата тя започнала ударно да изкупува депозити на голяма стойност от вложители на КТБ.
- „Индустриални инвестиции” скоростно прехвърля депозити на длъжници на банката. Тези кредитополучатели от своя страна започват да използват придобитите към КТБ вземания, за да извършат прихващане със задълженията си към банката.
Одиторът на ПРОФОН също е с особено мнение за цесията. „Без да квалифицираме мнение, обръщаме внимание, че във финансовия отчет са включени паричните средства в "Корпоративна търговска банка" АД (КТБ АД) в размер на 4,853 хил. лева /4,8 млн. - бел. ред./, на които не е начислена обезценка, както и взимания по договор за цесия в размер на 3,564 хил. лева /3,5 млн. - бел. ред./, за които липсват категорични доказателства, че цесията ще бъде призната от синдиците в КТБ”, пише в одитния доклад на дружеството.
Едно разследване Надежда НЕНОВА
