За Мат Лебланк да кара хората да се усмихват с ролята му на Джоуи Трибиани не е било кой знае какво. Но има един човек, чиято усмивка той е искал да види преди всичко друго – дъщеря му Марина Пърл. Тя е толкова важна за него, че въпреки славата, която му носи сериалът „Приятели“, той зарязва всичко, за да бъде с нея и за да се изправят заедно пред една от най-сърцераздирателните и големи трудности в живота им.
През 2004 г. актьорът е на седмото небе, когато със съпругата му Мелиса Макнайт посрещат на бял свят първото си дете. Но преди да успеят да се порадват на времето си с бебето, само няколко месеца по-късно родителите разбиат, че 11-месечната Марина има форма на дисплазия.
.jpg)
Това е ужасен и болезнен удар за Мат Лебланк, който веднага поставя здравето на дъщеря си пред славата, която му носи успешният сериал. „Не се чувствах забавен. Прекалено много неща се случваха в личния ми живот“, споделя актьорът пред “Telegraph UK”. По онова време бракът му също започва да се разпада, но той отново поставя дъщеря си на първо място, затова опакова нещата си и се мести заедно с нея в ранчото си в Санта Барбара.
Мат Лебланк избра да стои далеч от светлината на прожекторите и се фокусира изцяло върху дъщеря си. „Знаех, че не пропускам нищо. Бях се докоснал за кратко до света на знаменитостите. Но там нямаше нищо, което да ме изпълни. Искам да кажа, имам си бира в хладилника у дома“, разказва актьорът.
Светът му се върти изцяло около момиченцето му, както той самият споделя пред “Telegraph”: „Тя е момичето на татко. Може да ме върти на малкия си пръст, а аз съм безсилен“. За щастие, Марина успява да превъзмогне болестта на двегодишна възраст и вече е красива 16-годишна тийнейджърка
Но има едно нещо, което никога не се променя – уникалната и специална връзка, която баща и дъщеря споделят и до днес. Лебланк е толкова отдаден от дъщеря си, че няма нищо против тя да коментира неговите сцени в „Приятели“. Актьорът разказва пред “Express UK”: „Сериалът все още се излъчва през цялото време, така че спираме, за да го гледаме, ако видим, че го дават. Тя обича да ми задава въпроси – „Това реално ли беше? Наистина ли ядохте това? Как беше на вкус? О, яли сте това от пода? Това е гадно! Толкова си смешен, тате!“
Изглежда, че връзката между баща и дъщеря е толкова силна, че дори най-могъщите сили на Земята не могат да пречупят!
