Това е българска народна приказка, която има много силна поука. Досещате ли се, кой любим български автор я е предал и какво е заглавието на приказката?
По жътва един стар чорбаджия повикал своя съсед - сиромах човек, да му пожъне нивата.
- Докога ще жъна? - попитал сиромахът.
- Докато залезе онова, небесното светило - показал нагоре с пръст чорбаджията.
- Ама какво ще ми платиш?
- Една торбичка брашно ще ти дам, стига да работиш както трябва.
Сиромахът отишъл на чорбаджийската нива и я подхванал от единия край.
- Стига толкова.
- Как тъй стига - обадил се чорбаджията, който току-що пристигнал да види докъде е стигнал жътварят му, - половината нива стои непожъната.
- Но слънцето залезе и почна да притъмнява.
- Слънцето залезе, но я погледни на небето! Там вече е изгряла неговата сестра - месечината. Ще жънеш, додето залезе и тя. Инак няма брашно.
И наистина месечината се изтърколила на небето като червена ябълка и станало видело.
Нямало що. Жътварят пак пречупил кръст и започнал. Цяла нощ се трепал, а чорбаджията легнал под крушата и се наспал хубаво.Додето огрее слънцето на другия ден, работникът пожънал цялата нива.
- Сега ще ти дам брашно - рекъл чорбаджията. - Иди вкъщи да си вземеш торбичката и ела на моята воденица. Там е брашното ми.
Отишъл си сиромахът и подир малко пристигнал на воденицата с един голям козлен чувал.
- Сипвай брашното! -рекъл той.
Чорбаджията облещил очи и се развикал:
- Защо си донесъл този козлен чувал? Какво е туй нещо?
- Туй нещо е по-големият брат на торбичката - отговорил работникът.
- Как тъй може торбичката да има голям брат?
- Щом като слънцето може да има сестра, защо да не може и торбичката да има брат? - хитро казал сиромахът.
Чорбаджията се намерил натясно и насипал брашното в козления чувал.
