Търся щерка си Стоянка Димитрова Димитрова /така се казваше/. Родена е в Бургас на 13 04.1972 год.
Така започва писмото си българска майка, която живее в вън от страната и търси дъщеря си - близначка, която както казва тя самата, навярно е открадната от родилното в Бургас и "осиновена".
Жената пояснява, че снимката, която прилага в поста, споделен във Facebook, е на другата й щерка - близначката на Стоянка.
"Искам да намеря дъщеря си, но не зная как да постъпя. Аз не съм я оставила за осиновяване, а е открадната. Родих близначки-седмачета, с малки килограми. Едната е родена 1 250 гр., другата 1 300 гр., с точност не бих могла да си спомня... В Родилното в Бургас ми казаха, че едното дете е починало. От Съвета ми дадоха обаче акт за раждане, а не смъртен акт, което ни наведе на мисълта, че детето ми е живо и продадено или откраднато. Търсим я от онова време, но безуспешно.
Водих дело за тази, която ми казаха че е починала. Акушерката каза на делото, че съм направила аборт. След приключване на делото съм получавала и обаждания, анонимни. Разбира се, жива е, работела е като медсестра в болницата в Бургас.
Преди 3 години като си ходих в България, ходих и до Съвета да искам смъртен акт. Не ми дадоха смъртен акт, а ми дадоха акт за раждане, който държа в ръцете си и е от 2013-а година, което за мен означава, че е жива.
Служителката, с която говорих, ми каза, че има нещо неясно и нищо повече. Каза ми, че с нищо не може да ми помогне".
Българката, която остава анонимна, допълва, че вече е на възраст и иска да открие щерка си.
"Не искам нищо от нея, само да е жива и здрава и поне веднъж да я прегърна. Няма да и създавам проблеми. Съпругът ми вече не е между живите. Бог да го прости!
Бих се радвала много ако намеря информация за дъщеря ми! Моля Ви да ми помогнете като споделите снимките с надеждата да стигна до Нея. Благодаря на всеки, който ще го направи.
Цялата информация за случая е предоставена на администраторите на страницата - Електроуреди внос от Германия.
Стотици са коментарите под въпросния пост, които дават съвети на жената и споделят надеждите й да открие рожбата си.
Един от тях, този на Данаила Роева, обаче се откроява от останалите: "Аз имах съученичка, родена на същата дата и починала сестра близначка, със същите имена. Тя се казваше Златина Димитрова, а починалата и близначка Стоянка Димитрова.
Други се чудят що за човек би имал сърцето и куража да открадне бебенце от майчините ръце и сърце.
