17-годишна ученичка и болната й от рак майка, живеещи в мизерия, остават и без покрив. Причината - нямат никаква възможност да си плащат наема.
Момичето учи в Професионалната гимназия по текстил и моден дизайн във Варна, но от зимната ваканция не ходи на училище, защото няма кой да се грижи за болната й майка. Хазаинът ги притиска за наема, който не е плащан 2 месеца и вече ги подканва да си търсят друго място за подслон. И са в безизходица, като община и социални служби ги прехвърлят една на друга, но никой не поема отговорност да ги настани и реши проблема им.
Майката е от Шумен. Била осиновено дете, чиито осиновители си отишли от този свят и я оставили без нищо и сама на произвола на съдбата. Ивелина е завършила шуменска гимназия, омъжила се и родила син, днес студент в София, който се опитва да се оправя сам в живота и затова няма възможност често да е близо до майка си. На нея обаче не и провървяло в живота, защото бащата на Симеон ги изоставил и тя се омъжила втори път, а на бял свят се появила Стела.
Звездата на живота й е била с майка си винаги, но в 4 клас откриват астма у детето и климата във Варна се оказва най-подходящ за нея. Така двете се преместват да живеят край морето, а съпругът си намира друго семейство, но помага финансово на дъщеря си с по 80-100 лева месечно. Във Варна майката работи каквото намери, като живеят по квартири във "Владиславово", "Аспарухово", "Младост", до Колхозния пазар, а сега са във вътрешна пристройка на ул. "Преспа" 10 във Варна. Месечният наем е 150 лева, а хазаинът казал, че токът им е 200 лева, но не са виждали още квитанцията от енергото.
Помещението е старо, студено и неугледно, като от входната врата се влиза в нещо като спалня, където на един матрак, подпрян на тухли е леглото, на което спят двете. Има и вътрешна стаичка с маса, печка и празен хладилник, където няма какво да правят - нито имат ток, нито имат продукти, та да си сготвят нещо.
„Докато работех, връзвахме със Стела двата края. Макар и мизерно, успявахме да се справим. Обаче се разболях миналата година и всички мечти, че ще дойде и по-хубав ден за нас, се сгромолясаха“, разказва тъжно Ивелина.
Докато установят диагнозата, която се оказва рак в напреднал стадий, годината свършва, както и парите за наем, храна и отопление. На 22 февруари жената получава ТЕЛК за 100% инвалидност с придружител, но не разрешават на Стела да бъде такъв, защото е непълнолетна. В същото време няма условия друг външен човек да идва и да се грижи за Ивелина.
Пенсията от 180 лева, която трябва да получи, пък ще се забави 2-3 месеца, през които майка и дъщеря се питат как ще оцелеят, защото освен парите от бащата на Стела и 35 лева детски добавки, нямат никакви други доходи.
Двете вече са ходили в община Варна, откъдето им казват, че са с адресна регистрация в "Аспарухово" и там трябва да потърсят социалните. В "Аспарухово" обаче искат 5 години да са живяли на адреса, който вече са напуснали.
„Въртим се в омагьосан кръг, никой не ни помага, не вземат присърце проблема, не могат да правят изключения, въпреки страшната ми диагноза. Писали сме писма до общината и областната управа да ни се осигури някакво ведомствено жилище с поносим наем, за да може да го плащаме и да не живеем на улицата, но резултатът е нулев. Единственото внимание и подкрепа имам от шефа на онкоболницата доц. Калев и д-р Цонев, на които дължа позакрепналото си състояние. През февруари бях 10 дни в болницата, сега – 3. Правиха ми химиотерапия и предстоят още 2 сеанса, след което туморът трябва да се оперира. В момента експериментират ново лечение за намаляване на болките в костите и мога да кажа, че има ефект. У дома обаче всичко е по старому – много зле. Няма ток, безпаричие и студ, нечовешка мизерия“, разказва болната жена и показва папка с документи, епикризи, диагноза, писма, жалби ...
И след като не намира съчувствие и помощ от тези, на които това им е работата, Ивелина и Стела са се обърнали към медиите, за да се опитат с публичност на проблема да размърдат бюрократичната машина.
