Новата българска история е безспорно момент от миналото ни, който заслужава внимание.
Във времена на парламентарни и президентски републики, ние обръщаме поглед към едно забравено царство, което вече отдавна не съществува.
Нещо повече, днес в рубриката ни "Историята помни" ви припомняме за една ярка личност, допринесла много за България, пишат от vesti.bg
.jpg)
За първи път показват документи на Симеон Сакскобургготски от времето му на изгнание
"Коронованият ангел на България", както е известна втората съпруга на цар Фердинанд - царица Елеонора.
Елеонора е родена на 22 август 1860 г. в Требшен.
.jpg)
Царица Елеонора с престолонаследника Борис, княз Кирил Преславски и княгините Евдокия и Надежда Царица Елеонора с престолонаследника Борис, княз Кирил
От ранна възраст се отдава на благотворителност. През 1905 година заминава за Далечния изток, за да се включи в Руско-Японската война като милосърдна сестра.
Тя официално влиза в българската история с едно събитие - сватбата й с Фердинанд на днешната дата (28 февруари) през далечната 1908 г. Бракът между двамата е сключен в гр. Кобург, Германия.
След смъртта на съпругата си Княгиня Мария Луиза през 1899 г. Фердинанд решава да потърси подходяща спътница и грижовна майка за четирите си деца.
По време на едно от посещенията на Великия Княз Владимир Владимирович неговата съпруга Великата Княгиня Мария Павловна, предлага на вниманието на (тогава още) княз Фердинанд личността на германската княгиня Елеонора.
Великата Княгиня изтъква голямото й благородство и милосърдие, наред с изключителната й скромност и отдаденост, което по-късно виждат и българите.
Князът е католик, а княгинята е протестантка. Първоначално пасторът на Ройските херцози отказва да извърши церемонията, разбирайки, че княз Фердинанд няма да произнесе обредното "Да!".
След дълги и сложни канонически преговори пасторът склонява да приеме единствено отговора на княгинята.
След церемонията Елеонора получава титлата "княгиня на българите", а няколко месеца по-късно, след обявяването на независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 г., титлата ѝ е променена на "царица на българите".
Така дейността й в България започва с голям и смел размах.
За нея Иван Вазов пише стихотворение:
„Жена венценосна, сестра милосердна
Сестра на геройте из боя жестоки,
Царице, ти цяла любов си победна,
Душа изтъкана от чувства високи…”
По нейна инициатива през 1910 г. със заповед на Министерството на народното просвещение е създаден фонд "Царица Елеонора". Неговото предназначение е да събира средства за построяване на сгради за институтите за глухи и за слепи деца.
Основава еврейското сиропиталище, което носи нейното име. Дори в годините на Втората световна война не затваря врати, а продължава дейността си, подпомагано от царица Иоанна.
Благодарение на намесата на царица Елеонора от събаряне е спасена Боянската църква, която през 1912 г. трябвало да бъде разрушена, за да се построи на нейно място по-голям храм.
За целта царицата лично издейства на местните парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започват реставрационни дейности.
По време на войните царица Елеонора организира курсове за милосърдни сестри и самата тя е на фронта като милосърдна сестра.
Царицата подарява главното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска (майката на Фердинанд) царица Елеонора е основен дарител на създадения през 1885 г. Български червен кръст.
Царица Елеонора е основателка на подпомагащото женско дружеството "Самарянка".
Активността й обаче не приключва с това.
Урок по кралски етикет
Със съдействието на Американския червен кръст царица Елеонора открива сестринско училище. В него работят като преподаватели по Флоранс-Найтингейловата система милосърдните сестри Хелен Скот и Рахила Торанс.
Българската царица закупува от Финландия със собствени средства най-новия модел походни медицински колички за извозване на ранени и подарява на персонала в издържаната лично от нея военно-полева болница първообраза на термосите и чантите за хирургически инструменти, закупени по нейно поръчение и средства от Виена.
По време на Първата световна война царица Елеонора също има активна роля в различни благотворителни кампании, съдейства на Международния червен кръст в Женева.
Дейността на царица Елеонора е високо оценена.
Тя не случайно "печели" прозвището си "коронован ангел на България".
След настоятелното искане на фронтоваците и техните командири, в края на Междусъюзническата война със заповед подписана от ген. Радко Димитриев, цар Фердинанд награждава царица Елеонора с Военен кръст "За храброст" – ІV ст., без мечове.
Орденът е връчен пред войнишки строй в г. Кюстендил, където е Щабът на действащата армия.
Царица Елеонора издъхва на 12 септември 1917 г. в двореца Евксиноград след продължително боледуване.
Тленните й останки са положени в скромен гроб с един дялан каменен кръст до южната фасада на Боянската църква. През годините на комунистическия режим гробът й е осквернен. Възстановен е едва през 90-те години на ХХ век.
