Финландия е страна, в която са построили "комунизма". Няма бедни хора.
От дълги години двамата живеят в североизточната държава, която се слави като една от най-спокойните страни на Стария континент.Митарствата на братята започват още в навечерието на демокрацията. Радослав и Стефан преминават през бежанските лагери в Източен Берлин, Карлсруе и Манхайм в Германия. Работят известно време в университетския град Хайделберг, но са принудени да се приберат в Пловдив. След 10 ноември 1989 г. вече няма как да поискат политически статут и оставането в Германия е почти невъзможно. Стефан се задържа за по-дълго време в родния град, но скоро след завръщането си Радослав потегля към Финландия. Оттогава са минали 19 г., в които успява да се интегрира в обществото им. През 2006 г. и Стефан пристига при брат си. Уж за малко, но се хваща на работа и остава там до днес.
Иванови живеят във втория по големина град - Тампере, познат у нас от футболния фолклор. Преди няколко години местният тим отстрани столичния гранд Левски в европейските клубни турнири и до днес по стадионите в песните на агитките звучи името на иначе непретенциозния отбор. Тампере е население от над 200 000 жители и е нещо като културно средище на Финландия. В 80-те квартала има 10 официални и няколко самодейни театъра, множество библиотеки и три пътуващи в автобуси книгохранилища, галерии. Градът има огромен спортен комплекс с над 20 зали - 11 игрища за тенис, за хокей на зала, фитнес, детски кортове, възстановителен център. Там работят двама българи - Христо и Иван са треньори по тенис, разказват Радослав и Стефан. Братята признават, че адаптацията им е коствала много усилия, но днес вече могат да се похвалят, че на тях не гледат като емигранти.
Финландия е страна, в която можеш да станеш милионер дори от връщането на амбалаж - например метални кутийки от бира. В нашия град живее такъв човек, за когото се носят легенди колко е богат, разказват пловдивчаните.
И двамата са сменили различни работи. В момента работят във фирма, свързана със строителство. Получават парите, за които работи и средностатистическият финландец.
Беше ми трудно, докато свикна със страната. Финландците са доста затворени хора. За сметка на това страната им е изключителна - спокойно и организирано е, регламентирано. Разполага със страхотна инфраструктура. Страна, в която спокойно можеш да си гледаш децата. Родителите почти не се интересуват и не се притесняват, когато децата им са навън, разказва Радослав. Днес той и брат му живеят добре - имат достатъчно средства за хубава храна, купуват си дрехи и си позволят нормалните удоволствия - два-три пъти да отидат на ресторант, на дискотека, да си правят екскурзии, да ходят на почивки.
На фона на прекрасните условия, на грижата на държавата дори към онези поданици, които не искат да са част от социалния живот, страната има печалната слава на място с множество самоубийства. И Радослав, и Стефан са единодушни, че това се дължи на краткия ден. През цялата зима - няколко месеца навън е светло едва по 3-4 часа.
Много странно усещане е - излизаш в осем за работа и е тъмно, прибираш се в 15.30 и пак е тъмно. Недостигът на светлина те изтощава, можеш да спиш 12 часа и пак се чувстваш изморен. Любопитното е, че българите и румънците съумяваме да избягаме по-добре от този стрес. Общуваме си, търсим се и може би това са бушоните, които ни спасяват от срив. Финландците са доста самотни хора и тази самота ги прави крайни - злоупотребяват с алкохол, изпадат в депресии. Неслучайно с един преглед при лекар в случай на депресия получават до седмица болничен, разказват двамата.
Те са категорични, че в североизточната държава пиенето е нещо като национален спорт. В петък и събота финландците се отдават на чашката. Това е най-евтиното им хоби за уикенда. Пътуват до естонската столица Талин, която е само на два часа път, и се напиват до безпаметност.
Често се случва млади хора да загиват след употреба на алкохол. Заспиват навън и замръзват. Финландците пият по различен начин от нас. Ние подложим с един аперитив и минаваме на вино или бира. Или пък пием само ракия. Докато там -може би защото алкохолът е много скъп, мешат - например бира с уиски едновременно.
Спомням си как отидохме на купон с една приятелка. Всеки от нас носеше по една бутилка. Домакинът ги взе и каза, че ще се погрижи. След малко приятелката ми ме заведе до една огромна тенджера, за да си сипем пиене. Вътре беше изсипано всичко донесено - от водка до натурален сок. Няма да казвам как се чувствах на другия ден, спомня си Радослав.
Двамата братя не крият, че независимо от спокойния живот там, любовта към родния Пловдив винаги ги кара да се завръщат у дома, обикновено през лятото. Докато са във Финландия обаче, не пропускат новинарските емисии, а Стефан и мачовете на любимия Локомотив Пловдив. Обичат да си правят мусака, боб, баница. Пазаруват от турски търговци, но се замислят да отворят български магазин и ресторант, защото все повече нашенци избират спокойния Тампере за свой втори дом.
Без водка "Финландия"
Разпространението на алкохол и на хазартните игри са изцяло държавен монопол, казват двамата братя. Никой не те ограничава да стартираш собствен хазартен бизнес, но трябва да платиш 80 процента данък върху оборота. Същото е и с алкохола. Питам ги мога ли да внасям български ракии. Никой не ми отказва, но условието е да платя 50 процента данък върху цената на тяхната стока. Взимат например цената на италианска грапа, която струва 20 евро, и ми начисляват въпросните 50 процента върху тази сума. Излиза, че ракията ми би струвала 40 евро. Парадоксът е, че масово пътуват до Естония и купуват собствената си водка Финландия два или три пъти по-евтино. Това е точно заради тези акцизи.
"Плевна" - място за българи
На всеки трети март се събираме в един ресторант, който се казва „Плевна”.
Кръчмата е кръстена на Плевен, защото в освобождаването на града са се включили и финландски войници, над от сто от тях са загинали. Тези финландски воини дори стигат до Пловдив и София.
Този ресторант е изключително стар, намира се в един от най-старите райони. Бил е част от цял комплекс - фабрика-град. Там са живеели работниците, там са се хранели, имало е магазини, собствена полиция, лекари. Фабриката е създадена преди 150 години. Имала е над 1000 стана за тъкане. Сега е останало само заведението, разказва Стефан. Именно там българската общност се събира -говорят си, празнуват големите празници, слушат българска музика.
Клуб за ръченица
Идеята да създадем клуб за български народни танци се роди преди доста години. Реализирахме я през 2009 г. с Любомира Георгиева. Тя се е занимавала професионално с танци, разказва Стефан. Той е щастлив, че освен десетината българи, заниманията се посещават и от финландци, руснаци, арменци, има дори и една бразилка. Групата, която потропва в неравноделния ритъм се състои от 30 човека.
Ще се изненадате колко добре танцуват. В началото трудно свикнаха и бяха доста смешни, но сега се справят страхотно. Така се запалихме, че си поръчахме 11 носии. Шопски. Пробвахме ги и наистина беше незабравимо, допълва Стефан.
Пари за всеки
Ако останеш без работа и местните власти не ти отпуснат средства, се появяват различни неправителствени организации. Във Финландия имат силни профсъюзи. Членовете им си внасят таксите и в случай на безработица синдикатите им плащат 70 процента от заплатата, която са получавали последно, в продължение на 500 дни, разказва Радослав.
