Д-р Стефан Найденов е кардиолог в Университетска болница “Александровска”. Член e на Българската лига по хипертония, Дружеството на кардиолозите в България, Европейското дружество по хипертония и работната група “Hypertension and the heart“ към Европейското дружество по кардиология.
Какви са основните причини за предсърдното мъждене - тази най-често срещана аритмия? Защо е с висок риск от инсулт и може ли да се намали той? В какво се изразява лечението? Каква трябва да бъде профилактиката? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Найденов.
- Д-р Найденов, предсърдното мъждене ли е най-опасната аритмия? Какви са основните причини за нея?
- Това е най-често срещаната аритмия сред живеещите в европейските и редица неевропейски страни, като доживотният риск при хора на възраст над 40 години е 25%, т.е.
Искам да отбележа, че тези инсулти протичат доста по-тежко в сравнение с онези, които се дължат на мозъчно-съдова болест или на други причини. Инсултите, дължащи се на предсърдно мъждене, често са смъртоносни, а ако пациентът преживее острата фаза, най-често остава тежко инвалидизиран. Затова и за нас - медицинските специалисти, тази аритмия е толкова важна: заради сериозните последствия от клинична, социална и икономическа гледна точка.
По отношение на причините на първо място ще посоча възрастта: тя се превръща във важен и независим рисков фактор за предсърдно мъждене при всеки човек, достигнал възраст 65 години, дори при липса на придружаващи сърдечни или несърдечни заболявания.
Сред заболяванията, които предразполагат към възникване на тази аритмия, най-важна е артериалната хипертония. Защо е важно това заболяване? Поради изключително високата му честота, големия процент пациенти с неконтролирана хипертония и доказаната взаимовръзка между повишеното артериално налягане и риска от възникване на предсърдно мъждене. Около 40-50% от българите на възраст над 55 г. са с повишено артериално налягане. А комбинацията от напреднала възраст и артериална хипертония, особено неконтролирана, е високорискова за развитието на предсърдно мъждене.
Тези факти дават основание при всички хора на възраст над 65 години, особено ако са хипертоници, да се препоръчва периодично проследяване на пулсациите на радиалната артерия на ръката с цел да се установят честотата и равномерността им (общопрактикуващият лекар може да покаже на своите пациенти как това изследване да бъде извършено правилно).
- Има ли други заболявания, които също са рискови за възникването на аритмия?
- Други сърдечносъдови заболявания, които предразполагат към предсърдно мъждене, са исхемичната болест на сърцето, сърдечната недостатъчност, клапните заболявания. Има и редица несърдечни заболявания, които могат да провокират възникване на предсърдно мъждене: дългогодишен неконтролиран захарен диабет, хронична обструктивна белодробна болест, обструктивна сънна апнея, повишеното ниво на щитовидните хормони и др. Обструктивната сънна апнея например е състояние, засягащо и по-млади хора. Това заболяване е значим рисков фактор не само за предсърдно мъждене, но и за други сърдечни и несърдечни усложнения.
Алкохолът също може да предизвика различни ритъмни нарушения, включително предсърдно мъждене. Алкохолната злоупотреба може да причини и една по-трудна за медикаментозно овладяване аритмия, също рискова за инсулт: предсърдно трептене. Имал съм пациент на 34 г. с предсърдно трептене, възникнало след прекомерна употреба на алкохол по повод празнуване на някакво събитие. Нито една възрастова група не е пощадена от риска от аритмия на фона на злоупотребата с алкохол.
- Казвате, че човек периодично трябва да напипва пулса на ръката си, а какво трябва да усети?
- Наличието на неритмичност на пулса или ускорение, несъответно на степента на физическите усилия или емоционалното състояние в този момент, не е задължително да е поради предсърдно мъждене. Неритмичността на пулса може да се дължи на т.нар. екстрасистоли. Няма начин да разберем дали се касае за нарушение на сърдечния ритъм, без да направим електрокардиографски запис. Ако установим неритмичност на пулса, пациентът трябва да бъде насочен за електрокардиография и други изследвания, например 24-часово мониториране на сърдечния ритъм Това ще ни помогне да регистрираме моментите на нарушение на ритъма, дори когато пациентът е с нормален ритъм по време на прегледа в лекарския кабинет, както често се случва в ежедневната клинична практика.
Проблемът с диагностицирането на аритмиите, включително на предсърдното мъждене, е, че много често те са преходни - появяват се за секунди, минути, часове и изчезват. Пациентите, дори когато имат оплаквания в този момент, често не отиват веднага на лекар, а когато отидат, ритъмът в момента е нормален. Много пациенти нямат оплаквания и не подозират, че имат пристъпи на предсърдно мъждене до възникване на усложнения, на първо място исхемичен мозъчен инсулт или друго периферно артериално емболично усложнение. Моят съвет към пациентите, които са рискови за възникване на предсърдно мъждене, е да изискват от своя общопрактикуващ лекар да им направи електрокардиограма при всяко посещение. Ако специалист кардиолог прецени, че е необходимо 24-часово до 72-часово Холтер-ЕКГ мониториране на сърдечния ритъм, моят съвет е пациентите да не отказват това изследване заради неудобството от носенето на апарата за съответния период.
- В какво се изразява лечението на предсърдното мъждене?
- Лечението на предсърдното мъждене се осъществява в няколко насоки, като всички те протичат едновременно. Най-важните начални стъпки са овладяването на сърдечната честота и антикоагулантното лечение, което е съобразено с редица фактори. Най-общо, това лечение цели да предотврати артериален тромбоемболичен инцидент - инсулт на първо място. Но е възможно да възникне емболичен инцидент, засягащ и други органи - коронарни артерии, бъбречни артерии, периферни артерии на крайниците и др. Важно е да се знае, че рискът от емболичен инцидент нараства значимо след 48-ия час.
При липса на противопоказания ние започваме антикоагулантно лечение възможно най-рано след откриване на предсърдното мъждене. Друга стъпка, която трябва да се обмисли от самото начало, е възстановяване на ритъма при пациенти, които са с давност на предсърдното мъждене до 48 часа. Това не е задължителна стъпка. Извършва се само след внимателна преценка на лекуващия екип при част от пациентите. При давност на предсърдното мъждене над 48 часа също може да опитаме да възстановим нормален ритъм, но трябва да проведем лечение в продължение на поне три седмици с антикоагулант.
Има пациенти, при които сърдечните структурни промени са толкова изразени, че те трудно възстановяват ритъм или ако го възстановят, много често отново влизат в аритмия. Това влизане и излизане от ритъм е дори по-опасно, отколкото пациентът да е постоянно извън ритъм. Ако при влизане в ритъм пациентът не е добре коагулиран, може да възникне инсулт.
Друга наша цел при пациентите с предсърдно мъждене е постигане на задоволителен контрол върху рисковите фактори и заболявания, които предразполагат към тази аритмия: артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, сърдечната недостатъчност и др.
