Адел Ръд от Бирмингам разказа за ужасяващото си преживяване да бъде парализирана в кома и как се е възстановила по чудо, след като й е казано да ритне топката на сина си
Сега 32-годишната майка се възстанови по чудо от рядък инсулт на мозъчния ствол, след като изкрещя на лекарите да не изключват животоподдържащата й система.
Адел Ръд е само на 25 години, когато изпада в кома с едва пет процента шанс да оцелее.
Чувства се така, сякаш „крещи“, искайки да остане жива, когато в действителност е парализирана от врата надолу и може да общува само с очите си.
Бащата на Адел, Антъни, остава до нея и я моли да "ритне топката" за осеммесечния си син Милан, когато тя успява да премести десния си крак.
За учудване на всички, Адел се събужда и продължава да се възстановява невероятно, като се учи отново да ходи и говори, съобщава Birmingham Live .
„Лекарите казаха на семейството ми да се сбогуват с мен и помолиха да им позволят да изключат животоподдържащите ми апарати“, каза тя.
„Казаха, че няма мозъчна активност и че съм в клинична мозъчна смърт, но това не беше вярно".
„Осъзнавах повечето казани неща, чувах, но не можех да се събудя. Беше като дълбок сън".
„Сякаш сте хванати в капан в тялото си и крещите, че искате да излезете навън, но не можете да направите абсолютно нищо по въпроса.
Първият път, когато Адел осъзнава, че нещо не е наред, е, когато се прибира с кола от къщата на приятел и започва да усеща горещина и изтръпване.
Зрението й се замъглява, така че тя веднага спира.
"Цялото ми тяло изтръпна. Посегнах към телефона си, но не успях да го задържа", разказва Адел.
„Бях обляна в пот. Една минувачка ме попита дали съм добре, но не можах да кажа и дума и тя бързо се обади на 911. Всичко, за което мислех, беше малкият ми син до мен.“
Адел си спомня, че е чула сирена на линейка, когато „от нищото“ баща й спрял до нея с микробуса си.
„По пълна случайност той се прибираше от работа рано, забелязал колата ми и си помислил, че може би съм попаднала в лека катастрофа“, добавя тя.
Адел е откарана по спешност в болница Heartlands и след това в Good Hope.
ЯМР разкрива два блокажа в кръвоснабдяването на мозъка й.
Лекарите обясняват, че тя е претърпяла серия от мини инсулти, известни като TIA.
След това на втория ден в болницата тя претърпява още един много по-голям инсулт.
Адел казва: „Баща ми прекарваше всяка секунда от всеки ден с мен, доказвайки, че лекарите грешат.
„Знаех, че той е там и че никога няма да ме изостави. Спомням си как ми каза, ако съм там, да ритна топката на сина ми и аз преместих десния си крак.
„Това беше чудо. Имаше мозъчна активност, а малкият ми син беше причината да се боря.
"Никога не съм се съмнявала, че никога няма да го напусна."
След две седмици в кома Адел се събужда, но има синдром на блокиране и може да мигне само веднъж за „да“ и два пъти за „не“.
„Чувствах се като в кошмар. Чувствах се като „кой беше този човек?“, казва Адел.
Решителната майка се противопоставя на всички шансове да ходи и да говори отново след четири месеца физиотерапия и говорна терапия в отделението за неврологична рехабилитация INRU на болница Moseley Hall.
Седем месеца след като е откарана по спешност в болница, Адел е развълнувана и нервна, че най-накрая ще може да се прибере у дома през септември 2016 г.
„Като се прибирах у дома, сякаш сънувах“, признава самотната майка.
„Баща ми беше прекарал седем месеца в адаптиране на къщата и изграждане на невероятно разширение на долния етаж и баня за мен. Не разпознах собствения си дом!"
„До ден днешен никой не знае причината за случилото се. Може би се дължи на травма на врата ми няколко седмици по-рано.
„Бях се ударила с колата, което накара врата ми да се извие внезапно напред. Имах около месец непрекъснато главоболие и скованост във врата.“
Адел възвръща чувствителността в дясната си страна, докато лявата й страна има ограничено движение.
Сега тя има говорни увреждания, но може да говори.
„Имам проблеми с равновесието, преглъщането ми все още често е проблем, но мога да се справя“, казва тя.
„Научих се да се адаптирам към нещата. Мога да ходя, но не ходя много уверено и все още съм доста зависима от инвалидната си количка.
„Милан вече е на седем години. Той не усеща разликата в мен, тъй като беше едва на осем месеца, когато това се случи, така че той е израснал със сегашното ми АЗ".
„Водя много нормален живот, изправянето пред ежедневните предизвикателства не спира нито мен, нито Милан.“
Бащата на Адел, Антъни, почина през 2020 г., но загубата му я накара още по-решително да продължи да го прави горд, като всячески се бори, за да има нормален живот.
