Валя Ахчиева отдавна е име в телевизията, а нейна запазена марка са журналистическите разследвания. Тя безкомпромисно търси истината, която след това предоставя на нас, зрителите.
Банско беше заключен за 14 дни заради Covid-19 . След това блокадата беше отменена и беше решено – ще се правят масови тествания на хората там. И те се правят.
С дарени тестове и още някакви други, а протоколите от изследванията на около 1300 души от Банско с бързи тестове за наличието на антитела срещу коронавируса в кръвта на хората се съхранявали в клона на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) в Разлог.
Само че, хората са си искали резултатите от тестовете, но…не са им ги давали. Защо? Нали кръвните изследвания са лична здравна информация?
Според закона за здравето, здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и друга медицинска документация.
Задължението за събирането, обработването, използването и съхраняването на здравна информация е на лечебните и здравните заведения, както и на регионалните здравни инспекции, на лекарите, фармацевтите и на други медицински специалисти.
Защо тогава копия от тези документи не са предоставени на хората, които са дали своя кръв за изследване на антитела срещу Covid-19?
Пациентът има право на информация за своето здравословно състояние. Това право на пациента е очертано като водещ принцип в Европейската харта за правата на пациентите, приета през месец ноември 2002 година и тя е призната от всички държави-членки на Европейския съюз.
С влизането в сила на Регламент 2016/679, личните данни за здравословното състояние на пациента получиха още по-голяма защита. Те попадат в категорията “специални лични данни”. Обработката им е забранена, освен в изрично посочените в европейския регламент случаи.