Има моменти в живота на човек, които се оказват повратни за целия му жизнен път и обръщат съдбата му. Именно такъв е денят 27 юли 2003 г.
Преди 17 години на варненската улица "Ангел Кънчев" тя се изправя очи в очи със смъртта , която, нахлупила черна маска върху лицето си, изпразва пълнителя на пистолета си в тялото на бизнес-дамата. Единият от куршумите попада в главата на жертвата - минава под дясното око и излиза през черепа. Вторият се врязва зад ухото и излиза през лявата буза. Третият влиза откъм гърба и разкъсва белия й дроб и плеврата. Следващите два раздробяват дясната ѝ ръка...
Ваня е откарана в МБАЛ "Св. Анна" в много тежко състояние - засегнат е мозъкът й... Поставят я на командно дишане, а медицинските екипи не са никак обнадеждени, че 36-годишната тогава жена ще оцелее... Пациентката обаче има други планове за себе си. Макар и да не подозира, че в следващите години, докато възвърне здравето си, ще премине през деветте кръга на ада, през десетки операции и изпитания, в прекия си сблъсък със смъртта, Червенкова печели мача.
"27.07. ДЕНЯТ! За него съм писала много... Времето така и не заличи този спомен. Много усилия полагах... няма забравяне. Още повече, когато ежедневно носиш белезите по тялото си и в душата си. Писала съм и за Живота и за Смъртта! Писала съм и съм казала достатъчно... не всичко! "Всичко ще го отнеса със себе си", сподели 17 години по-късно на днешния ден Червенкова.
Имената на извършителите и поръчителите официално до днес не са оповестени. Тя знае имената им, но няма да търси възмездие от тях на този свят. "Това е приоритет на този, който ни е създал", казва Ваня. Една вина обаче тежи като буца в гърдите й вече 17 години.
"Не преодолях вината пред НЕЯ. Моята дъщеря (по време на атентата, Никол Червенкова е заедно с майка си - б.р.)... Така и не прости - всъщност го разбрах едва когато изгледах монтиран документалния филм по моята книга. Писала съм... за Светлината, за прошката, за Силата, за Бог съм написала!!! Изплаках във времето всички сълзи, преглътнах цялата горчивина, преодолях всичката болка, която може да се даде на човек. Достатъчно страдах и си платих, и досега плащам - твърде скъпата цена за един човеш живот!!! ДЕНЯТ!!! Вододелът, който ме направи друга.
Днес само БЛАГОДАРЯ! На този ден усетих най-силно моята приятелка - нейно Величество СМЪРТТА!!! През целият ден усещам дъха и.. Всяка година, на този ден!!! И продължавам да БЛАГОДАРЯ! За всичко, което ми даде и продължава да ми дава! Цели 17 години!", написа още в профила си Червенкова, спомняйки си онзи 27 юли 2003 година.
