Неслучайно Родопите са обявени за мистична планина - попадайки там наистина се чувстваш като в приказка, лееща се от устата на баба. Вековни гори, тучни поляни, древни мегалити и светилища примамват пътешественика да потъне в духа на това невероятно място.
А в сърцето на Родопа планина, там където България свършва, но пътят продължава към Беломорието, едно селце, разделено от два вековни моста пази тайната на несметно богатство.
.jpg)
Но ако по време на социализма, за златото се говорело тайно, под дулото на граничарите, то вятърът на демокрацията разнесъл мита като златен прашец и докарал в селото иманярите.
Дрангово се намира само на няколко километра от българо- гръцката граница. Селото известно с многото си махали е може би единственото в Родопите, в което има не един, а два каменни моста, строени според местните още по римско време.
Именно старите мостове стават първите жертви на иманярските набези след падането на комунизма, разказва 80- годишният бай Ахмед.
Мъжът, чиито живот е минал в Дрангово помни, как преди 90-те години на миналия век, 5- сводестият римски мост в центъра на селото, е бил единствената връзка с дома му. Преди река Дранговска да отнесе част моста той бил висок 5 и дълъг 38 метра.
„Минавахме не само с магарета по него. И с мотори, и с автомобили го пресичахме, но здрав излезе и не мръдна толкова години“, твърди Ахмед. После до старият мост построили нов, от бетон, но бай Ахмед е категоричен, че от римският по-здрав няма.
Вторият мост в Дрангово, чиито основи иманярите подкопали е построен по горното течение на реката, под махала Караджовска.
Съоръжението е умалено копие на това в центъра на селото. Едносводестият мост е висок 6 метра, а дължината му е 32 метра. Именно него, покойният местен историк Иван Балкански сочи като един от най-красивите в района в книгата му от 1978 г. „Стари мостове в Кърджалийски окръг“.
„Мостовете са правени само от камък и вар, но въпреки това са изкарали векове. Досега никой не ги е ремонтирал, толкова здраво са направени“, казва бай Ахмед.
Местната легенда разказва, че за да се запазят толкова дълго време мостовете е правен курбан.
„Старите разправяха, че не е бил обикновен курбан. Човек е даден в жертва. Така е било някога“, твърди 80- годишният мъж.
Заедно със страховитите легенди от уста на уста се разказва и за злато скрито в мостовете. Според предание в района имало заровени 8 товара със злато. Скрил ги в османско време чорбаджия от Гюмюрджина, но никой не знаел точно къде е заровено имането.
Според местната легенда на дъното на езерото, наречено Синия вир над селото, лежал камък с надпис на арабски език. Именно той посочвал мястото, където са скрити златните лири.
Част от хората в Дрангово са убедени, че съкровище може да се търси навсякъде, но не и в мостовете. Никой не би скрил нещо ценно в мост, защото рискът да бъде отнесен от придошлата река е голям. Въпреки тази логика на местните в района често шетат иманяри.
„Идват с разни стари карти, разпитват, а нощем копаят тук и там. Разправят, че са извадили алтъни от левия крак на моста извън селото. Чух шум по моста една нощ като се връщах от вечерната молитва в джамия, ама не обърнах внимание, помислих, че е от водата. На другата сутрин на моста зееше голяма дупка“, твърди Ахмед.
„Най-лошото е, че както е тръгнало тия мостове дето са оцелели стотици години просто ще се срутят. Имането ще си остане заровено някъде в земята, но майсторството на древните строители ще бъде унищожено “, тревожи се бай Ахмед.
Днес мъжът е един от малцината пазители на древните мостове на Дрангово, а може би и на имането…
