Възкресение Христово се празнува главно по две причини. Първата е историческа – за това, че на този ден преди 2000 години Господ Иисус Христос, след като се е родил на земята, след като е живял, проповядвал и извършил много чудеса, с които е доказал, че е бог, а не обикновен човек, накрая се е оставил сам да бъде изтезаван и мъчен. Приел е кръстна смърт и на третия ден е възкръснал заедно с тялото си. С това е удостоверил и на съмняващите се, че той е Божият син, второто лице на Светата троица и че всичко, на което е учил хората и своите ученици, е пълната истина.
Възкресението на Христос е най-великото доказателство за истинността на учението му и за това, че той е истинският бог, дошъл да подири и спаси погиналия човешки род. И още: да даде възможност на хората да получат прошка за своите грехове, за да бъдат духовно озарени, преобразени и изменени. Втората основна причина да празнуваме Възкресение Христово е, че човек през цялата година и особено на Великите великденски пости се подвизава телесно и духовно, бори се със своите грехове и немощи.
На самия празник човек духовно възкръсва. Господ му дава, съобразно това, колко се е потрудил по време на постите, благодатна сила. Човек се чувства в душата си като възкръснал и в него се отразява радостта на Христа и на апостолите. Всички хора на този свят са чада Божии. Господ ги е сътворил и дарил със закона за размножението. Бог желае всеки човек рано или късно да намери истината, да получи прошка на греховете си и да му се дарува духовен мир и благодат. Поради това Христовото възкресение всяка година е един призив към всички хора да потърсят истината и да бъдат по-добри.
Един от най-големите християнски празници е Великден – Възкресение . Евангелието разказва, че Исус е дошъл на земята, за да спаси хората от греховете им. Проповядвал доброто и любов между тях. Но той бил осъден и разпънат на кръст. За това Великден се празнува три дена.
Великият ден на Христовото възкресение е празник, който представлява най-пълно основната християнска догма – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят, който те ще наследят след земната си смърт и бъдещият страшен съд. Затова и ознаменуването на физическата смърт на Христос е празничен ден, на който те славят не края на живота, а освобождението от земната тежест и прехода към вечното духовно битие.
Велики петък (Разпети петък) е време на душевно пречистване и ден в който не се работи. От Разпети петък до обяд на Страстната събота не се слага нищо в устата. В събота жените са месели специални обредни хлябове. Великденските обредни хлябове са няколко вида и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките.
