По заръка на "Стандарт" 11-годишният Петър Терзиев, събрал най-много зрителски вотове в четвъртия лайв на "Големите надежди" по Нова, взе първото си интервю и то от най-опитния в журито - Веселин Маринов. По време на четвъртия концерт на живо на "Големите надежди" Петър разчувства всички с Too Much Love Will Kill You на "Куин".
В момента той дори чете книгите "Лидерът Стамболов" и "Дивергенти". Петър се записал за кастинга на предаването без знанието на родителите си и сбъднал своето новогодишно желание. Заради интереса си към историята не крие, че ако не се занимава с музика, би искал да стане археолог или филолог. Оказва се, че по това си прилича с Веско Маринов. Хлапакът свири на китара и пиано, обича да плува, обожава оперното изкуство. Петър участва в събори на Деветашкото плато от името на читалището в село Карпачево.- Г-н Маринов, коя беше любимата ви детска книга или приказка?
- Скъпи Петър, в мен все още звучи прекрасното твое изпълнение в " Големите надежди ", с което ти разплака половината зала, а може би и хиляди пред екраните. Затова се надявам да бъда добър твой събеседник и да отговоря на въпросите ти толкова искрено, както ти пееш.
Любимата ми приказка беше една, която майка ми разказваше. За цар, който попитал трите си дъщери колко много го обичат. Първата отговорила колкото златото. Втората - колкото диамантите, а третата, най-малката, му казала, че го обича като солта. Той не я разбрал, ядосал се и я изгонил в далечно царство. Там тя се оженила за местния принц. Баща му бил мъдър владетел и измислил как да поправи отношенията на принцесата и царя. Поканил го на сватбата и нарочно в нито едно от неговите блюда нямало сол. Накрая му показал един огромен диамант и го попитал какво предпочита - диаманта или малко сол за храната. Естествено всичко завършва с "Три дни яли, пили и се веселили".
- Кога разбрахте, че можете да пеете и решихте да се занимавате с музика?
- За пръв път пях пред хора в предучилищна възраст - мисля, че беше "Когато бях овчарче". След това с времето в различните класове бях момчето, което винаги пее със своята китара. Но никога не съм мислил, че музиката ще осмисли живота ми и не съм мечтал за това. За мен тя беше прекрасно допълнение в моето свободно време и възможност да разкрие романтичния ми характер. Едва в казармата бях открит като изпълнител от един мой приятел, с когото служехме заедно. Участвах в конкурс за войнишка песен и след него бях забелязан от професионални музиканти, които ми дадоха смелостта и вярата да кандидатствам в Музикалната консерватория. Бях приет и всичко оттам нататък се завъртя така, че днес да имам късмета от позицията на един популярен български изпълнител да правя музиката на моето сърце, песните ми да бъдат обичани от много хора, та дори да имам и шанса да дам интервю на един толкова талантлив млад изпълнител.
- Като дете обичахте ли да се катерите по дърветата?
- Споменът за моето детство е свързан само с красиви и прекрасни мигове. Един път се бях покатерил на една череша в чужд двор. После собственикът ме изчака да сляза... Изядох един бой, който помня и до днес. Това беше толкова отдавна, може би съм бил по-малък и от теб.
- Правихте ли бели и коя е най-голямата?
- Всички момчета правят бели. Важното е да са поправими и наистина детски, да нямат лош край. Имам десетки постъпки като дете, с които не се гордея. От крадене на дини от бостана до счупване на прозорци с топката.
- Кой е любимият ви изпълнител?
- Малко преди да се родиш, от нашия живот си отиде големият български певец Емил Димитров - най-ярката звезда на българската популярна музика, за която ти сигурно знаеш от твоите родители. И до днес ми е любимият изпълнител.
- Свирите ли на музикален инструмент?
- Когато бях ученик, свирех на барабани в гимназиалния оркестър. Тогава научих и първите акорди на китарата. Тези два инструмента бяха неделима част от моите студентски години и когато бях солист на рок група "Импулс". Замествал съм нашия барабанист, когато се разболяваше, бях и втора китара в групата. Ако добавим и пианото, което беше задължителен инструмент в Музикалната академия, се събират няколко инструмента, които владея, но не бих казал перфектно. Само толкова, колкото могат да ми помагат в изграждането на една песен.
- Ученическа любов?
- Да, ученическата любов... Тя обикновено е първата и остава в съзнанието на всеки един от нас завинаги. Такава бе и моята - едни прекрасни мигове, които ме карат да се връщам към нея с умиление.
- По кой предмет бяхте най-силен?
- Не бях от най-добрите ученици особено в гимназията. В началните класове бях отличник, който дори беше ходил и на олимпиади по математика. После обаче повечето предмети ми станаха безинтересни и дадох превес на спорта. Харесвах може би само историята. Имах добри оценки и ме вълнуваше. Обичах да чета за нашите царе и за битките, които България е водила по своя труден път на оцеляване.
Не мога да пренебрегна и литературата, която открих за себе си в по-късните класове. Когато прочетох за първи път разказите на Йордан Йовков, осъзнах силата на българското слово и желанието да чета книги.
- Обичате ли да изпълнявате народни песни?
- Народната музика открих по-късно, в зрелите си години, когато композиторът Тончо Русев започна да пише песни за мен с фолклорен характер. И когато големият български музикант и ръководител на оркестър "Канарите" - Атанас Стоев, ми подари "Слънце зайде". В репертоара си имам може би 10-12 народни песни, но всички те са авторски, написани специално за мен. Никога не съм имал смелостта да докосвам народния гений, нашия автентичен фолклор, пренасящ богатството на историята ни и музикалните традиции през годините. За мен това място е запазена територия на народните певци.
- Харесвате ли футбола и кой е любимият ви спорт?
- Футболът е любимият ми спорт. Ритах от ранни детски години. В моето детство улицата и спортните площадки бяха основното място, където децата се срещаха и играеха. Вече не играя заради липсата на време и заради това, че е групов спорт, а моите вечни пътувания не ми дават възможност да се обвържа с точен час и с хора, с които да играя. Но съм много голям запалянко, който следи всичко за българския и световния футбол. Имам си любими отбори и футболисти, които са моите примери за упоритост, талант, та дори и за гениалност.
Интервюто взе Петър Терзиев
Боряна Колчагова, "Стандарт"
