Ветеран от войната навърши 100 години и даде рецепта за дълголетие

в семейството на Стефан и Тодора Узунови, които го отгледали заедно със сестра му и двамата му братя. Най-малкият му брат е контраадмирал Дичо Узунов, станал известен като началник на Висшето военноморско училище, служил в Генералния щаб на БНА, главен инспектор на флота и представител на ООН. 

„Добре дошли на моя юбилей! Не казвам 100-годишнината, защото все още не вярвам, че съм на 100 години!“, заяви бай Димитър на празника си. Въпреки вековната си възраст той слиза сам по три пъти седмично до центъра на селото, за да общува с хората. Сам дойде и на тържеството си.

"За да живее дълго един човек, са важни спокойствието, равновесието, тютюнопушенето е враг, алкохолът - също. За укрепването на организма много помага движението. Аз много обичам да ходя, да работя", казва бай Димитър. 

И въпреки че имал много труден живот, споделя, че съжалява само за своята младост. 

"Съжалявам за моята младост, както се пее в песента "Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем, ти за твойто листе, горо, аз - за мойта младост", казва Димитър Узунов. Според него в живота най-важна е обичта между хората и разбирателството. 

Детството му било трудно, с много тежка работа. Садили тютюн, носили вода да поливат по стръмните ниви. Още 8-годишен носел вода на овчарите в гората. Баща му бил предприемчив и строг. 

"Връщах се от училище и исках да мина покрай баща ми в старата къща, гледах да не ме види, за да не ме накара да правя нещо, и да се скрия да уча. По-често баща ми ме виждаше и казваше: "Ооо, Митьо, ела тука, къде се криеш", разказва бай Димитър. Семейството имало варница, пчели, овце. Сеели ръж, пшеница и почти не усетили нищета, въпреки че годините тогава били на всеобщ глад и мизерия.

Столетникът си спомня, че когато малкият му брат Дичо, който завършил право преди 9 септември, тръгвал наесен от село, баща им му давал за издръжка по две тенекии мед. Колко се е променило времето за един век, доказва и споменът му, че когато бил в училище, писали на плочки. 

Димитър Узунов е участвал в първата фаза на Втората световна война - в Пирот, Нишки бани, Ниш и град Прикупле, близо до Белград. Бил куриер в конен взвод. От войната се върнал в навечерието на 1945 г.

„Войната е ужасна, жестока. Видях много смърт. 20. век беше век на войните и революциите - Първата световна война, Септемврийското въстание, атентата в църквата "Св. Неделя", съпротивителното антифашистко движение, което подпомагах. 21. век е мирен засега. Надявам се, ако има революции, те да са в науката, техниката, постиженията“, казва столетникът. Притеснен е за бъдещето, защото младите хора според него не са добре възпитани и им липсват ценности. 

„Всеки гледа да използва другия, ако има възможност. Всеки се бори за личното, за общественото малко мислят“, казва старецът.

Оженил се на 26 години, а жена му била на 18. Описва съпругата си като много възпитана - можела да посреща гости, много добре се държала с хората. А любовта според столетника е смисъл на живота.

"Имаха невероятно хармонично семейство. Аз нямам спомен да са си повишили тон", казва дъщеря му Йордана Кайкова. Баща винаги имал режим на хранене, с определено количество, с движение, никога не е пушил, не е пил и алкохол. Не обичал тлъсти меса, наблягал повече на плодове и зеленчуци и постна храна. 

Столетникът има две дъщери, двама внуци и три правнучета. 
Синът на дъщеря му Йордана, която развива бизнес в Пловдив, е професор по генетика в Америка. Завършил в университета "Луи Пастьор" във Франция, станал доктор на генетичните науки. После заминал за Америка по покана на Нобелов лауреат по генетика към института "Рокфелер". Направил поредица научни публикации и сега работи в компания за генетични тестове. Има едно дете. Другото внуче - дъщерята на Йордана, е юрист в София и има две момчета.

Голямата дъщеря на бай Димитър завършила българска филология и цял живот била учителка.
"Баща ни е живял честен и почтен живот, с голямо достойнство. Благодаря му за мъдрото и спокойно възпитание, за неговата безгранична толерантност", каза Йордана. 

Освен фронтовак, бай Димитър 12 години е бил кмет на село Арда - председател на Изпълкома на Общинския народен съвет. "Ръководел е с огромен ентусиазъм. Електрифицирал е Гоздевица, Гудевица, Лъгът, Речани, Билянци, Арда и Горна Арда. Негова заслуга е прокарването на 3,5-километров водопровод с водоем за Арда и Гудевица. Бил е и председател на АПК“, припомниха от местния пенсионерски клуб „Ехо от младостта“.

„Убеден съм, че само добър и позитивен човек може да бъде дълголетник, и затова не е случайна любовта, на която се радва от всички“, каза на тържеството кметът на Смолян Николай Мелемов. 
Народната певица Росица Пейчева се оказа по случайност в селото и също участва в празника. Без музикален съпровод родопският славей изпя на столетника: "Да знаеш, майчо, каква съм мома загалил". Ветеранът от войната бе почетен с плакет и грамота от вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов, които му връчи майор Анастас Велков от Военното окръжие в Смолян. Плакет, поздравителен адрес, книга и броеница му подари също областният председател на Съюза на ветераните от войните Златка Петрова, а негов млад роднина му изсвири песента за свети Георги с тромпет.