Една от основните връзки на Благоевград с южните градове Петрич и Сандански е Кресненското дефиле . В последните години то е и основна пътна артерия за пътуващите към Гърция и Румъния , наред с това обаче Дефилето се превърна и в мястото, на което десетки души намериха смъртта си, загивайки в катастрофи.
Има обаче една част от него, станала смъртоносен капан за много хора не сега, а преди повече от столетие.
От близо 150 години, откакто в Европа съществуват сеизмологични станции, Крупнишките земетресения, станали пред входа на Кресненското дефиле на 4 април 1904 година , се смятат за най-мощните трусове досега на Стария континент. В Югозапада от поколение на поколение се преразказва за станалото в деня на бедствието и мистериите, които се случват от тогава до наши дни. Местният учител Крум Костов, вече покойник, е запазил част от тези свидетелства, пише "Благоевград.нюз".
„…Този ден дядо Стойне Янев от село Крупник е бил на оран на нивата си в местността „Кобилака” под селото, на равното, до река Струма: „По обяд изведнъж воловете замучаха и едва успях да ги освободя от ярема. Миг след това се чу страшен грохот, сякаш земята потъна, вдигна се огромен облак прах и закри слънцето.” Когато пред погледа му леко се прояснило, дядо Стойне видял пред себе си цялото поле с пукнатини и потънало с няколко метра. Цяло стадо биволи изчезнали в процепите на напуканата като лице на столетница земя. Уплашен, дядо Стойне се впуснал отчаяно да помага на не по-малко ошашавените биволарчета. На някои от биволите им се показвали само копитата от процепите и те опитали да ги дърпат нагоре. Тогава треснал вторият по-силен трус и чистата случайност ги оставила живи на повърхността на земята…“
Преди да се построи дългият тунел при Ханчето, през миналия век водната пещера поглъща няколко автомобила, катастрофирали в реката по стария път, съществуващ и до днес. Коли, които никога не се намериха, хора, които изчезнаха безследно. Много е възможно още да е жив водолазът от софийския отряд към МВР, който в края на 60-те години, привързан със здрави стоманени въжета, се гмурка в Струма на това място, за да търси потънала през нощта „Волга” с четирима пътници в нея. Изведнъж въжето се опънало като струна – готово да се скъса и само тежкотоварния камион, за който бил вързан края му удържал засмукването като с вакуум на водолаза навътре. Неговите колеги с общи усилия и последни сили успели да го издърпат на повърхността, почти неподвижен. Когато свалили костюма му, косата на гмурналия се водолаз била напълно побеляла. Гледал ги безмълвно и с блуждаещ поглед.
Мъжът проговорил чак след месец. Едва тогава разказал за ужасиите, които видял на десетина метра навътре във водната пещера. Няколко сома-гиганти, по 3-4 метра, се устремили веднага към него. Само бързата намеса на колегите му спасили живота на късметлията-водолаз!
В Пиринско и до днес се носят легенди за подобни случки от ранни години. Малко се знае за Битката за Кресненския пролом от 14-18 юли 1913 година по време на Междусъюзническата война. Попаднала в клопката на гръцки, румънски и сръбски войски, българската войска се прегрупира, за да защити София.
Пиринските юнаци заемат позиции над каньоните при река Струма и в дефилето се завързва четиридневно сражение. При една организирана засада, гърците го удрят на панически бяг назад, но там са посрещнати от 4-та армия. Стотици войници на противника падат мъртви в реката точно на завоя при водната пещера. Когато на 18 юли 1913 година боевете приключват и над Кресненското дефиле се възцарява тишината, българските войски тръгват да вадят труповете от реката. Около отвора на водната пещера, на стотина метра разстояние нагоре и надолу по течението не е имало нито един труп!
По тези места се разказват и други легенди, предания и истории…Верни или не, те текат във водите на Струма. И свършват там, където и изходът от водната пещера…в нищото!
