Когато Табитка Коуп научила, че майка й е починала, почувствала облекчение, което не била изпитвала цял живот. На следващия ден написала във Фейсбук – „Динг – донг, вещицата е мъртва!“.
Всичко, което почувствала Коуп, било спокойствието от премахнатия черен облак над главата й заради, когото не можела да види слънчевите лъчи. По нейни думи майка й никога не се еинтересувала дали е жива и здрава, никога не казала, че я обича, никога не отдала на детето си заслужената майчинска топлина. Родена в Северен Йоркшир през 1955, трето от четири деца, тя няма нито един светъл и хубав спомен от майка си. Изключително истерична, около нея винаги се внимавало, за да не изпадне в някоя драматична сцена на крясъци.
„Да гледаш как майка ти изхвърля направени картички от теб по празници направо в кофата, е доста болезнено“ - споделя Коуп. Когато имали домашен любимец, от когото й идвало до гуша, майката просто го отвеждала при ветеринар и го приспивали. Шокиращото е, че децата й мислели, че ако можела да стори с тях същото, би го направила. Дори когато Коуп се разболяла смъртоносно, реакцията на майка й нямала нищо общо с любящ родител. Тя просто отвърнала, че самата тя е болна и няма кой да се грижи за нея. Единственото, което Коуп би пожелала на майка си за отвъдния живот, би било просто едно по-щастливо място за нея, от колкото бил земния свят.
Превод: Благовеста Димитрова
