Било време на война. Една от бомбардировките разрушила детски приют.
– Благодаря ти, Хан! – казала сестрата oт приюта. – Знаех си, че ще поискаш да помогнеш. С Мари сте неразделни...
– Искам тя да се оправи. Ще се оправи, нали? – с треперещ глас попитал Хан.
Сестрата кимнала, сложила момченцето на кушетката и вкарали иглата във вената му. Взели проба и за щастие детето наистина било от същата кръвна група. Вече можели да започнат с кръвопреливането.
Хан лежал неподвижно и мълчал. Когато започнало преливането, той се усмихвал, виждайки как цвета на лицето на Мари се възвръща. После неговото личице пребледняло и усмивката му изчезнала. Детето погледнало лекаря и попитало с треперещ глас: "Веднага ли ще започна да умирам?". Понеже било толкова малко, не разбрало добре доктора, когато му обяснявал за преливането. Било помислило, че ще трябва да даде цялата си кръв.
- Но тогава защо се съгласи? – попитал го лекарят.
- Защото я обичам - простичко отговорило момченцето.
