Столетник навърши 101 г. в голямото село Габрово в Кърджалийска област и влезе в следващата година на живота си, заобиколен и обгрижван от синове, дъщери, снахи и зетьове, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.
Старецът е роден на 15 януари 1914 г. в село Габрово, Кърджалийско. "Много бедни, гладни години, детство почти не зная. До 17-годишен аргатувах при богаташи в Узунджово и Спахиево. После изучих 5 деца, всички с медицинско образование, само един син техничар имаме", разказва столетникът. Д-р Илия Габровски е по-големият и по семейна традиция е говорителят на къщата. Някога баща му се оженил за девойка от съседното село Комунига, покойна от 1986 г. В началото цели 8 г. в дома им не проплакала рожба – булката била едва на 14 г., а женихът на 16.
После едно след друго се родили 5 деца, все синеоки като баща си. Първото е момиче, сега голяма жена, семейна в Асеновград. "През 1941 г. се раждам аз с майчино име Али, а държавното ми е Илия Габровски – фамилията е на името на селото. Нали разбираш – който има две имена, значи има и два живота, може пък да живея 120 години!", казва докторът. След него е единственият техничар в семейството – братът Юсеин, който е кметувал в селото в най-тежкия период за региона 1984-1989 г. Следват Селвер и Мелиха, последната през 1992 г. се установила в Истанбул. "Когато потеглиха керваните на т.нар. "голяма екскурзия" към Турция, у нас и дума не стана за това. Този въпрос не ни вълнуваше.
Така се случи и с цялото село, съвсем малко са хората, които заминаха", почти в хор отговарят на въпроса гостите на рожденика. Защо никога не поели по пътя към неведението и новото начало като стотиците хиляди в горещото лято на 1989 г., обяснява д-р Габровски. "Когато през 1962 г. завърших първо медицинския техникум, се ожених за помакиня от Златоград, година по-късно се роди и синът ми Гиргин Габровски – уважаван лекар в Момчилград, сега известен като джипи с рекордно голяма пациентска листа.
След още 1 г. заминах да уча да уча в Медицинския институт в Пловдив, завърших през 1970 г., а след 3 г. се роди дъщеря ни Севда", разказва той. Севда е главен асистент в Стоматологичния факултет в Пловдив, съпругът й също е зъболекар-ортодонт. Синът им Лео е на 12 г. , щерката е Стела с 2 г. по-малка. Синът на д-р Габровски се оженил още като студент по медицина в Пловдив през 1986 г. за Магдалена от Ямбол, акушерка. Ето това е обяснението за решението ни през 1989 г., подчертава говорителят на фамилията.
Двама са внуците му от сина – момчето им носи неговите три имена Илия Гиргинов Габровски, завършил стоматология в София и останал да работи там, оженил се за момиче от Видин, дарили го с внук Леон, още бебе на година и 6 месеца. "Другият внук е вече строителен инженер – изключение за медицинската ни "династия". Братът Юсеин е машинен инженер, жена му акушерка, имат две прекрасни момичета – голямата завърши биохимия, другата вече специализира неонатология в Пловдив. Целият трудов стаж от 41 г. на сестра ми Селвер мина между книгите в библиотеката в селото, съпругът й работи в спешната помощ в Черноочене, единият им син е зъботехник в Кърджали, другият работи в текстилна фабрика.
Сестра ни, която е медицинска сестра в Истанбул, е омъжена за анестезиолог, дъщеря им Джани завърши там генно инженерство и в момента със съпруга си работи в Амстердам, има момченце на 3 г. и второто е на път, момиченце ще бъде", обяснява д-р Габровски . Така баща им, който започна 102 г., има 5 деца, 9 внуци, 12 правнуци и пра-правнуци засега двама.
Животът на родителите и децата минал в земеделието. "Всяка вечер планирахме следващия ден къде ще работим – пшеница, фасул, ечемик, слънчоглед, леща, картофи, зеленчуци на над 30 декара ниви. Тук на двора беше харманът, сутрин рано започваше работата, всичко ние си произвеждахме. Майка ми носеше чувал с пшеницата на гърба си до воденицата, на повече от час пеша в едната посока, а ние гладни чакаме край огнището да се върне и да омеси хляба", спомнят си насядалите около празничната маса деца на столетника. "Баща ни можеше да ме спре и да не отида да уча. "Ако искаш утре да не си като мен, а като белите хора да се храниш на бяла покривка, недей да учиш", каза ми някога.
Сега паметта му изневерява, понякога не може да ни разпознае, но като чуе гласа и ни пипне, вероятно всичко се събужда в него. Не е боледувал, но преди година и половина го връхлетя мозъчен инсулт и да е жива и здрава снахата – акушерка, гледа го като бебе", казва д-р Габровски. Вуйчото на рожденика е починал на 103 г. в село Женда. Имали и още един забележителен роднина – прадядото Али, който бил толкова голям и внушителен, че само с вик смръзвал зайците и така ги хващал. Сигурно е ген – столетникът се изправя висок и снажен, и подпрян на бастунчето си, полека тръгва към стаята си.
Никога не е боледувал, не е пушил тютюн, ракия повече от глътка не вкусвал. Село Габрово е голямо населено място с дължина 1 800 линейни метра, името му идва от огромните габерови дървета, които някога ги е имало, уточнява бившият кмет Юсеин. Старите хора не помнят селото да е имало друго име. Преди изселническата вълна жителите са наброявали 1 200 души, сега са около 850 човека в около 230 къщи.
