Хората го уважават и тачат не само заради достолепието му, но и заради благия характер и искрите в очите му.
Макар тези дни 100-те лета да легнаха на плещите на дядо Илчо, човек не може да му ги припише с лека ръка. И до днес цитира всяка важна дата в живота си, без да се замисли.
Разказва, че е дошъл в града от с. Тянево.
Хлапашките си години свързва винаги и с баба си, която се грижела за децата в къщата и прилагала малки хитрости, за да усмири осемте палавници, вземат ли да буйстват много. Събирала внуците, правела им попара с вино и малко вода в общата огромна дървена чиния и всички тутакси се кротвали.
Едва 13-годишен, хванал занаят при един от най-големите майстори обущари на Симеоновград. Работи като сарач, кръчмар, даже и фурнаджия. Днес му е мъчно, защото вижда, че занаятите малко по малко умират и не се ценят. Питаш ли го за преживяното на фронта пък, дядо Илчо може да разказва с часове. За това време споделя, че е било най-трудното в 100-годишния му живот. Като свързочник на батальона воюва на фронта в Унгария, стига до Австрия. Освен че следи новините, най-често дистанционното му щрака по спортните канали заради страстта му към футбола. Затова и в Симеоновград има приказка: "Мач без рефер може да започне, но без дядо Илчо – не”. Повече от 15 г. си прави обилна закуска, доволен обяд, задължително придружен с чаша от любимия му пелин, веднъж на ден яде и кисело мляко, а за вечеря на масата слага единствено и само плодове.
Хлапашките си години свързва винаги и с баба си, която се грижела за децата в къщата и прилагала малки хитрости, за да усмири осемте палавници, вземат ли да буйстват много. Събирала внуците, правела им попара с вино и малко вода в общата огромна дървена чиния и всички тутакси се кротвали.
Едва 13-годишен, хванал занаят при един от най-големите майстори обущари на Симеоновград. Работи като сарач, кръчмар, даже и фурнаджия. Днес му е мъчно, защото вижда, че занаятите малко по малко умират и не се ценят. Питаш ли го за преживяното на фронта пък, дядо Илчо може да разказва с часове. За това време споделя, че е било най-трудното в 100-годишния му живот. Като свързочник на батальона воюва на фронта в Унгария, стига до Австрия. Освен че следи новините, най-често дистанционното му щрака по спортните канали заради страстта му към футбола. Затова и в Симеоновград има приказка: "Мач без рефер може да започне, но без дядо Илчо – не”. Повече от 15 г. си прави обилна закуска, доволен обяд, задължително придружен с чаша от любимия му пелин, веднъж на ден яде и кисело мляко, а за вечеря на масата слага единствено и само плодове.
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
