Разказването на истории има огромен ефект върху нашия мозък и върху нашето поведение. В серия от експерименти, проведени в лаборатория, Пол Зак казал, че гледа кратка и тъжна история за баща и син, в мозъка на анкетираните се създавали две интересни неврохемикалии:
Отделяне на Кортизол - когато хората чувстват като тъга и насочва изцяло вниманието им към историята.
Окситоцин - който развива връзката и грижитe и с това кара хората да чувстват съпричастност.
След като чули историята, хората произвели повече окситоцин и дарили повече пари от тези, които не са гледали историята. Според резултатите изглежда, че тази молекула ни прави щедри.
Вижте следващото видео, което обяснява изследването и как то се свързва със 150-годишната теория на разказването на истории:
Историите без ключовите елементи, като кулминацията и края, не влияят на хората по същия начин. Те просто не успяват да задържат вниманието им и хората пренебрегват. От друга страна, историите, които насърчават създаването на окситоцин, не само ви правят щедри, но и влияят върху вас по няколко начина. Според Зак, той може да помогне в обяснението защо някои хора са по-склонни на въздействието от рекламите.
