-Добре дошли в България! Запознахе ли се вече с нашата кухня?
-Много малко. Като цяло съм запознат с Балканите.
- Все пак опитахте това, което наричате "студена супа" и на което ние казваме "таратор". Хареса ли ви?
-Да. Много. Другата студена супа която харесвам е "Гаспачо". Тя е по-пикантна. Мисля си обаче, че всеки би харесал таратора особено през лятото, защото е много разхлаждащ и свеж. И си представям как, сега може да кажа нещо, което е грешно, но си представям как добавям малко сьомга и така супата може да се превърне в основно ястие, а като се добави и хляб, става хубав обяд. Така ще имате достатъчно, за да се нахраните.
- Изглежда въображението е много важно, когато готвите?
- Да. Използвам го колкото мога повече всеки един път. За мен всяка рецепта е история, която разказваш. Въпросът не опира до това просто да нахраниш хората. Това е театър, комуникация. Храната има ролята на посланик. Като, разбира се, зависи и от това в какво настроение си. Или от това какъв е смисълът, който придаваш на определената среща, каква е причината дадени хора да се хранят заедно.
- Да, това е изкуство. А откъде идва вашето вдъхновение?
- Отвсякъде. Когато измислям дадена рецепта, никога не се задълбочавам в това колко грама от това или колко грама от онова. Мисля си за общата идея, която стои зад всичко. Мисля си за пътуване към желана дестинация, за комбинирането на разни съставки. Харесвах "ризото", което е италианско ястие. След това един ден направих "терияки ризото", като "териякито" идва от Япония. Италианците може да кажат "Не може да правите така". Японците може да добавят "Това не е добре". Но се получи много вкусно. Така като уважаваш и двете идеи и ги съчетаваш, крайният резултат е добър. И това работи много пъти. Харесвам салата "Цезар". Харесвам и пица. Защо да не направя нещо, като съчетая двете? Можете и да направиш просто пица, като добавите малко маскарпоне, каймак, малко лук и да го сложите във фурната... Всичко опира до това да съчетавате и да видите кои продукти с кои се комбинират добре.
- Споменахте, че храната е посланик. Какво съобщение изпращате вие с ястията, които приготвяте?
- Зависи от случая, разбира се, но винаги трябва да има нещо и от теб самия. Ако 10 човека решат да сготвят по една и съща рецепта, решат да направят таратор, дори да е нещо толкова просто, ще се получат 10 различни таратора. Това е дребно нещо, което прави ястията, които приготвяш, уникални. Може да го наречете дори магия или сексапил. Всичко това е част от това, което правите. Надявам се да не ви звучи твърде отнесено, но се чувствам така.
- Дори да звучи отнесено, изглежда се получава. И за вас, и за хората, които опитват ястията ви.
-Да. Това се опитвам да покажа на всички, че ако готвиш по дадена рецепта, и това е рецепта, която харесваш, не трябва да се страхуваш да излезеш извън границите. Няма никаква "кулинарна полиция", която да дойде във вашия дом и да ви каже "Не направи това според правилата". Няма правила. Има просто вдъхновение. И е въпрос на чувство. Като в музиката. Ако имате инструментите, мелодията идва сама. Или като при танците, просто си затваряте очите и следвате ритъма. Ако постоянно си мислите за това какви стъпки трябва да направите, няма да се забавлявате и танцът ви няма вече да бъде плавен.
- Значи това е общото между музиката и готвенето - трябва да следваш вътрешния си глас. Знам, че преди сте свирили на китара.
- Да (смее се). Но това беше отдавна. Не съм добър музикант. Свирих в пънк рок банда. И беше преди толкова много време...
- А сега свирите ли?
- Вече нямам китара. Но понякога ти се иска да я вземеш и да започнеш да свириш. Дори да са само три акорда. Преди китарата, която имах, изпълняваше предназначението си, защото така изразходвах енергията си. Няколко години след това започнах да работя като готвач и открих, че мога да използвам вдъхновението си по друг начин. Да му намеря израз чрез храната. Станах малко по-тих.
- Имате ли си любима песен? Ако тя беше ястие, какъв вкус щеше да има?
- Хубаво е че нямам точен отговор на този въпрос. Когато чуя хубава музика, която е изпълнена с енергия, не ми остава нищо друго, освен да стана и да започна да танцувам. Или ако не танцувам, поне да тичам наоколо. Понякога, когато готвя, си пускам музика. Тя е малко по-тиха, спокойна, дава ви възможност да се концентрирам. Харесвам толкова много изпълнители. Харесвам музиката от 50-те години.Харесвам салсата, харесвам и класиците като Шопен. Трудно е да се спра на нещо конкретно. Държа обаче на това музиката ми да идва от винилови плочи. Допада ми романтиката на това да взема обложката, да я погледна, да я помириша, да я почувствам, после след време да я взема отново, да я погледна отвътре. И сега да съчетая песента с вкуса на храната... Може би нещо тропическо, екзотично, защото харесвам подобна кухня, която съчетава плодовете с месото. Ходил съм до Хаваи три пъти. Хората са много приятелски настроени. Много спокойни. Използват винаги и само пресни продукти, не разчитат толкова на внос, използват това, което сами си отглеждат. А музиката е малко по-забавна. Не е точно музиката, която аз харесвам, но носи звука на ваканцията и съм забелязал, че ако сготвя такава храна, хората започват да се чувстват добре.
- Значи определено ястие може да създаде определена емоция?
- Да. Много добър пример за съчетанието на храната с музиката е песента Jambalaya. Знаете ли тази песен (започва да пее).
- Да. Знам я.
- А знаете ли кой я е изпълнил? Много хора си мислят, че са Carpenters, но те просто са направили кавър. Оригиналът е на Ханк Уилямс от 1956 г. Оригиналът е повече рокендрол, а кавърът е по-забавен. Това, което ми харесва в песента, е,че в нея са споменати три отделни ястия. Ако някога приготвям някое от тях, винаги ми се иска да изпея тази песен.
- Или ако си пуснеш песента, можеш да усетиш вкуса на храната?
- Да. И обратното е в сила.
- Има ли жена до вас?
-Да има.
- Тя готви ли?
- Да, по малко.
- Отнасяте ли се критично към това, което готви?
- Не. Обожавам го. Това, което тя приготвя, аз никога не се опитвам да правя вкъщи, защото уважавам нейния труд. И когато се храним с приятели, е хубаво, че тя има своите специалитети, въпреки че не е готвач.
- Когато се храните в ресторант, искало ли ви се е да отидете при готвача и да му кажете: "Ако опитате това и добавите още малко от онова, крайният резултат може да е по-добър"?
- Не. Само ако те ме попитат. Не искам да навлизам в чужда територия. Искам да бъда любезен с хората. Когато ме попитат, давам честен отговор.
- А често ли се случва да искат мнението ви?
- Ако имам възможност, винаги отивам да кажа "Здравейте" на персонала в кухнята, защото не искам да отида някъде и да кажат след това "Той не се обади". И въпросът не опира до мен, а до това да кажа "Здравейте. Обядът беше чудесен".
- Разпознават ли ви по улиците? Спират ли ви хората?
- Да. Понякога пазаруването отнема часове (смее се). А вие готвите ли много вкъщи?
- Не. От мен определено не става добър готвач. Но гледам кулинарни предавания. Действат ми успокояващо.
- Да. Има нещо такова, защото всичко изглежда толкова лесно. Осъзнал съм, че много хора гледат такива програми, защото това им носят някакъв вътрешен мир.
- За мир не знам, но определено създават добро настроение.
- Това се опитвам да направя - да сготвя храна за добро настроение.
- Сравнихте гледането на кулинарни предавания с гледането на секс по телевизията.
- Да, но беше шега.
- И все пак има ли допирни точки между правенето на храна и правенето на любов?
- Да. Много хора смятат, че е така. Всичко отново опира до настроението. Не искам да стигам дотам, че да обсъждам секса, но по отношение на романтиката имат много общо.
- Кое е ястието, което приготвяте, за да кажете на някого "Обичам те"?
- Като за начало трябва да знам какво харесвате най-много. Ако това сте вие, ще положа усилия, за да разбера какво ще ви допадне най-много. Винаги ще се опитвам да го направя по елегантен начин. Няма да са големи порции, за да не ги погледнете и да си кажете: "О, боже, как ще го изям това?"
- Когато не готвите, с какво запълвате свободното си време?
- И тогава готвя, защото това наистина е моето хоби. Обичам да пазарувам. Не да си купувам много неща, просто обикалям, пия някое кафе, обичам да пътувам. Пътуванията ми носят вдъхновение. Редовно ходя до Лас Вегас, но никога, за да залагам, защото хазартът е свързан с губенето. Там се зареждам с атмосферата на града. Мога и да седна и да чета, но за това трябва определено и настроение. Обичам и да се катеря в планините дори когато е студено, защото когато се върнеш, искаш да си запалиш огъня,да си налееш чаша вино. С алкохола обаче внимавам. Предпочитам да пия, когато е късно, защото след две три чаши... Не мога да пия много, а предпочитам да съм свеж за разговорите си с хората.
- Точно като храната, която приготвяте. Какви са продуктите, които винаги могат да бъдат открити в хладилника ви?
- На първо място шампанско, защото никога не знаеш какво може да се случи. Хладилникът ми е или празен, или препълнен, защото планирам нещо. А повечето идеи ми хрумват в магазина.
