Ангелската азбука често може да се срещне и под името Енохова азбука. Тя е записана и разпространена от Джон Дий и Едуард Кели в края на 16 век.
Ангелският език , небесното слово или Светия език е бил езикът, на който Адам и Ева разговаряли в Рая. Първите хора и ангелите говорили на него, на този език отправяли молитвите си към Бог, а той им отговарял.
Когато Адам и Ева били прогонени на изток от Рая, те почти напълно забравили ангелския език, с който говорили с Господ и ангелите, с който назовавали всички неща на света.
Вместо на чист ангелски език, те проговорили на протоиврит, на който по-късно проговорили всички хора на Земята. Този език бил изгубен при построяването на Вавилонската кула.
Последният човек, който е говорил на този език, е бил Енох, затова азбуката носи и неговото име. Джон Дий и Едуард Кели твърдели, че азбуката им е била разкрита, докато чели Евангелието на Енох. От Средновековието до днес ангелската азбука е неразделна практика от Еноховата магия.
През 1581 г. Джон Дий отбелязва в своите лични дневници, че е получил видение, според което Бог е изпратил добри ангели, които да се свържат директно с пророците, за да им разкрият Божията воля.
На следващата година Дий се свързва с известния ясновидец Едуард Кели, с чиято помощ успява за се свърже с ангелите и да запише тяхното слово.
В продължение на дълги месеци Кели се взира, но не в кристалната топка като останалите ясновидци, а в многофасетен трапезохедрон, за да види ясно всеки от двадесет и един символи на азбуката.
След това ясновидецът започва да получава първия свитък от текстове, 49 на брой, които са събрани в книгата Liber Loagaeth (Словото Божие). По-късно той съставя и втора книга с текстове, написани на ангелски език, в която се съдържат 48 поетични стиха, наречени Ангелски ключове.
Ангелските ключове, известни още като ключовете на Енох, се използват, за да се отключат Порталите намъдростта и разбирателството.
Според мнозина Еноховият език е дело на Сатаната. Той се използва при правенето на сатанински материали. Езикът, който има собствен синтаксис и граматична фонетика, е по-древен дори от санскритския и напълно се отрича от Църквата.
