Индия мирише на подправки, Италия мириша на еспресо, Франция мирише на франзела.
С такива впечатления останаха журналистите от Си Ен Ен Бари Нийлд и Чък Томпсън, след като душиха усърдно в над 20 държави, за да усетят аромата им.
Хрумването е на лондонското летище “Хийтроу”. На новия му терминал 2 неотдавна изникна пъстро земно кълбо, което изпуска миризмите
на няколко страни.
Идеята е заминаващите да се ободрят с аромата, който ги очаква на пристигане след спарения въздух в самолета.
Засега от лондонския “Глобус на уханията” дъхава пара излиза само от 5 държави - Бразилия, Китай, Япония, Южна Африка и Тайланд. Избрани са, защото в цяла Англия само “Хийтроу” предлага полети до там.
И на какво миришат те?
Според екипа зад проекта “Глобус на уханията” от Южна Африка се носи лъх на “сафари с нотки на ритуален тамян от племената, диви треви и тежкият мирис на прочутия мускусен балсам от вкаменели изпражнения на гризачи “Африка стоун”.
Бразилия омайва с “дъха на богатата флора и фауна на джунглата, примесен с букет от кафе, тютюн и жасмин”.
Япония е представена от “хладния океански мирис, аромата на морски дарове, водорасли, зелен чай, амбра и миризмите на малките рибарски селища край брега”.
Китай - това е “мистичен храм на уханията с едва доловим нюанс на османтус”. От Тайланд се носят “съблазнителни изпарения на лимонова трева, джинджифил и кокос”.
Уханията и вкусът ни помагат да запазим спомените от паметни събития и воаяжи, от детството и вълнуващите моменти в живота - явление, описано гениално от Марсел Пруст в “По следите на изгубеното време”. След досадния презокеански полет в самолет, миришещ на пот и манджи, на пристигане сетивата ни са жадни за свежи благовония и ги запечатват задълго. По този начин репортерите на Си Ен Ен са регистрирали мириса на 21 държави, някои от които - доста различни от тези на “Хийтроу”.
Италия мирише на кафе. Веднага ще кажете - пица. Да, ама не. Надушвате ли вече нагарчащото благоухание на еспресо, което се носи от кафенетата на Апенините?
Япония мирише на татами. Ако сте били в Япония, знаете как точно миришат стаите, застлани с татами - тръстиковите постелки, от които се разнася свежа, остра миризма. Елегантно!
Северна Америка мирише на гора. Мнозина твърдят, че и да ги пуснат със завързани очи из гъстите американски лесове като калифорнийския национален парк “Редудс”, веднага ще разберат къде се намират по специфичното ухание.
Германия мирише на бира и наденички. “Не можахме да решим коя миризма надделява в Бавария - на бира или на вурстове, казват журналистите от Си Ен Ен - Затова класирахме и двете.”
Индия мирише на подправки. Техният лют, екзотичен аромат се носи навсякъде - по улиците, в транспорта, в магазина. Излъчват го и телата на хората.
Карибите миришат на плаж. Да можехме да съхраним това благоухание в шишенце
То се носи силно от плажните ивици на остров Сейнт Мартин в Гваделупа, но е характерно за целия Карибски район.
Франция: франзели. Дъхът на прясно изпечени багети буди французите всяка сутрин. Особено му се радват препилите предишната нощ.
Индонезия: цигари с карамфил. Наричат ги “кретек” и изпускат всепроникващ сладък дим. Харесва ли ви, или не, не можете да избягате от тази миризма. И да я забравите.
Африка мирише на дива природа. Нещо намирисва на дивеч? Ще да са африканските държави със сафари. Този аромат невинаги е приятен, особено когато звярът те приближи.
Китай мирише на тиганът уок. Но трябва да е сложен на огъня в улична сергия, където съска мазнина с подправки като лют пипер и анасон. Този мирис се познава от километри.
Белгия мирише на шоколад. Белгийското Шоколадово село в Брюксел дава ароматната тоналност на цялата страна.
Англия мирише на задушни пъбове. Няма никоя друга като застоялата миризма в топлите английски кръчми, за предпочитане смесена с тази на мокро куче и дим от камината. Най-миризлив е 100-годишният пъб.
Мексико мирише на гореща тортиля. Току-що извадена от тигана, тя ухае на дом и семейство. Но я обожават и туристите.
Филипините миришат на кокос. Те са най-големият производител на кокосови орехи и където и да идеш, винаги ще има благоухание на току-що разрязан плод.
Турция мирише на турско кафе. Споменахме еспресото, но няма начин да забравиш и опияняващия парфюм на свареното по местен турски тертип кафе.
Швейцария мирише на пресен сняг. Свеж и хладен, този мирис слиза от високите планини и заради него си струва да се върнеш в страната.
Холандия мирише на цветя. Малко видове лалета миришат, но това се компенсира от другите цветя, които отглеждат там, особено в градината в Кеукенхоф - втората най-голяма в света.
Чили мирише на патагонски въздух. Един от най-кристалните на планетата, можеш да го вдишаш на места като националния парк “Торес дел Пайне”.
Мароко мирише на агнешки тажин. Дори в Лас Вегас пикантният аромат на тази берберска манджа може за секунди да ви пренесе на хиляди километри.
Ирландия мирише на “Гинес”. В света има изобилие от хубави бири. Но никоя не поражда спомени за Ирландия като една яка глътка от това прочуто тъмно пиво.
Засега от лондонския “Глобус на уханията” дъхава пара излиза само от 5 държави - Бразилия, Китай, Япония, Южна Африка и Тайланд. Избрани са, защото в цяла Англия само “Хийтроу” предлага полети до там.
И на какво миришат те?
Според екипа зад проекта “Глобус на уханията” от Южна Африка се носи лъх на “сафари с нотки на ритуален тамян от племената, диви треви и тежкият мирис на прочутия мускусен балсам от вкаменели изпражнения на гризачи “Африка стоун”.
Бразилия омайва с “дъха на богатата флора и фауна на джунглата, примесен с букет от кафе, тютюн и жасмин”.
Япония е представена от “хладния океански мирис, аромата на морски дарове, водорасли, зелен чай, амбра и миризмите на малките рибарски селища край брега”.
Китай - това е “мистичен храм на уханията с едва доловим нюанс на османтус”. От Тайланд се носят “съблазнителни изпарения на лимонова трева, джинджифил и кокос”.
Уханията и вкусът ни помагат да запазим спомените от паметни събития и воаяжи, от детството и вълнуващите моменти в живота - явление, описано гениално от Марсел Пруст в “По следите на изгубеното време”. След досадния презокеански полет в самолет, миришещ на пот и манджи, на пристигане сетивата ни са жадни за свежи благовония и ги запечатват задълго. По този начин репортерите на Си Ен Ен са регистрирали мириса на 21 държави, някои от които - доста различни от тези на “Хийтроу”.
Италия мирише на кафе. Веднага ще кажете - пица. Да, ама не. Надушвате ли вече нагарчащото благоухание на еспресо, което се носи от кафенетата на Апенините?
Япония мирише на татами. Ако сте били в Япония, знаете как точно миришат стаите, застлани с татами - тръстиковите постелки, от които се разнася свежа, остра миризма. Елегантно!
Северна Америка мирише на гора. Мнозина твърдят, че и да ги пуснат със завързани очи из гъстите американски лесове като калифорнийския национален парк “Редудс”, веднага ще разберат къде се намират по специфичното ухание.
Германия мирише на бира и наденички. “Не можахме да решим коя миризма надделява в Бавария - на бира или на вурстове, казват журналистите от Си Ен Ен - Затова класирахме и двете.”
Индия мирише на подправки. Техният лют, екзотичен аромат се носи навсякъде - по улиците, в транспорта, в магазина. Излъчват го и телата на хората.
Карибите миришат на плаж. Да можехме да съхраним това благоухание в шишенце
То се носи силно от плажните ивици на остров Сейнт Мартин в Гваделупа, но е характерно за целия Карибски район.
Франция: франзели. Дъхът на прясно изпечени багети буди французите всяка сутрин. Особено му се радват препилите предишната нощ.
Индонезия: цигари с карамфил. Наричат ги “кретек” и изпускат всепроникващ сладък дим. Харесва ли ви, или не, не можете да избягате от тази миризма. И да я забравите.
Африка мирише на дива природа. Нещо намирисва на дивеч? Ще да са африканските държави със сафари. Този аромат невинаги е приятен, особено когато звярът те приближи.
Китай мирише на тиганът уок. Но трябва да е сложен на огъня в улична сергия, където съска мазнина с подправки като лют пипер и анасон. Този мирис се познава от километри.
Белгия мирише на шоколад. Белгийското Шоколадово село в Брюксел дава ароматната тоналност на цялата страна.
Англия мирише на задушни пъбове. Няма никоя друга като застоялата миризма в топлите английски кръчми, за предпочитане смесена с тази на мокро куче и дим от камината. Най-миризлив е 100-годишният пъб.
Мексико мирише на гореща тортиля. Току-що извадена от тигана, тя ухае на дом и семейство. Но я обожават и туристите.
Филипините миришат на кокос. Те са най-големият производител на кокосови орехи и където и да идеш, винаги ще има благоухание на току-що разрязан плод.
Турция мирише на турско кафе. Споменахме еспресото, но няма начин да забравиш и опияняващия парфюм на свареното по местен турски тертип кафе.
Швейцария мирише на пресен сняг. Свеж и хладен, този мирис слиза от високите планини и заради него си струва да се върнеш в страната.
Холандия мирише на цветя. Малко видове лалета миришат, но това се компенсира от другите цветя, които отглеждат там, особено в градината в Кеукенхоф - втората най-голяма в света.
Чили мирише на патагонски въздух. Един от най-кристалните на планетата, можеш да го вдишаш на места като националния парк “Торес дел Пайне”.
Мароко мирише на агнешки тажин. Дори в Лас Вегас пикантният аромат на тази берберска манджа може за секунди да ви пренесе на хиляди километри.
Ирландия мирише на “Гинес”. В света има изобилие от хубави бири. Но никоя не поражда спомени за Ирландия като една яка глътка от това прочуто тъмно пиво.
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
