Новите правила за изплащане на печалбите от тотализатора ще ощетят с минимум 1 млн. лева най-новия тотомилионер.
В 59-ия тираж на играта "6 от 49", изтеглен в четвъртък, късметлия от Благоевград спечели джакпота в размер на 7 095 423 лв., но няма да получи сумата веднага, а в рамките на 7 години, през които няма да вземе от тотализатора и стотинка лихва за своите пари.Новата схема на Спортния тотализатор (БСТ) влезе в сила на 10 май. Фишът за най-популярната игра - "6 от 49", поскъпна, като залогът стана с 15 ст. повече - 85 ст., а второто теглене в тази игра отпадна. За "5 от 35" увеличението на фиша бе с 5 ст. - до 50 ст., като от тази игра бе премахнат "Втори тото шанс". Главната новост беше въвеждането на минимален джакпот за "6 от 49", който стана 10 пъти повече - 1 млн. лв. Само дето няма да се изплаща накуп, посочва segabg.com в обширен анализ.
На спечелилите не се оставя право на избор - те получават първоначално 500 000 лв., а остатъкът ще им се превежда ежемесечно по минимум 30 000 лв. в рамките на максимум 7 години.
"Ако сумата е много голяма, тогава месечната вноска ще бъде увеличена така, че да може да се изплати до края на 7-годишния срок. В противен случай печелившият ще получава по 30 000 лв. всеки месец, докато не се събере крайната сума", обясни пред "Сега" при въвеждането на новите правила изпълнителният директор на тотализатора Дамян Дамянов.
В случая с последния тотомилионер - когато получи първоначалните 500 000 лв., от джакпота ще останат 6 595 423 лв. При 30 000 лв. месечно благоевградчанинът ще трябва да чака точно 18 г. и 4 месеца, за да си вземе цялата сума. Затова при него ще се задейства клаузата, според която месечната вноска ще бъде увеличена, за да се вмести в рамките на 7 години. Така че тотализаторът трябва да превежда на човека по 78 516.94 лв. във всеки от 84-те следващи месеца.
Уловката в случая е, че благоевградчанинът, както и всички бъдещи тотомилионери, няма да получи и стотинка лихва за остатъка от джакпота, който ще му се изплаща разсрочено. Това означава пропуснати ползи, т.е. пари, за тях. Но не и за тотализатора, който е двойно облагодетелстван - веднъж, защото получава на практика безлихвен кредит от печелившия, и втори път, защото има възможност да изкара още пари от въпросния остатък най-малкото като го внесе в банка за лихви в своя полза.
Мотивът за въвеждане на новото правило е доста интересен. Според шефа на дирекция "Информационни и комуникационни технологии" в тотализатора Веселин Кюркчиев изследвания са показали, че "бързото забогатяване при тотопечалба крие рискове за печелившия"
Затова разсрочването на изплащането на джакпота защитавало такива хора. Проблемът е, че в новите правила не се предвижда да бъдат питани самите печеливши как искат да си вземат парите. В САЩ, например, също има практика за изплащане на печалбите на вноски, но там е въпрос на избор. Ако някой желае да си вземе всичко накуп, лотарията му изплаща някъде около половината заради дължимите данъци. Ако обаче човекът се съгласи на разсрочено плащане, ще си получи целия размер на печалбата в рамките на 20-ина години, без да дължи данъци при това.
У нас изпълнителният шеф на тотализатора Дамянов твърди: "Няма да начисляваме и плащаме лихва върху спечеленото от съответния участник, защото данъкът върху тези пари го плащаме ние, макар участникът да е освободен от данък."
По закон обаче печалбите се гарантират от държавата и се освобождават от държавни и местни данъци.
С данък или без данък, новите тотомилионери ще имат пропуснати ползи. Най-кошмарният вариант е да се случи голяма инфлация и след година-две съществена от техните пари да се стопят заради обезценката им. Но да не сме толкова черногледи. Да приемем също така, че човекът няма да вложи парите в бизнес или в акции с висока доходност, а просто ще мине на най-разпространения вариант - да внесе парите в банка. Тогава пак ще търпи загуби от пропуснати ползи, и то големи.
Да речем, че новият благоевградски тотомилионер реши да внесе своите 500 000 лв., които ще вземе накуп от тотализатора, на годишен влог с ежемесечно изплащане на лихвата (разбира се, съществуват и други схеми - с дългосрочни влогове, при които лихвите са и по-високи). Понастоящем максималната лихва, предлагана от банките в България по такъв депозит, е 2.07% годишно. Това ще му носи по 862.50 лв. месечно, или 10 350 лв. годишно, като се удържи 8% данък върху лихвата. Разбира се, нека в този случай не забравяме, че човекът ще получава от тотализатора и по 78 516.94 лв. всеки месец до изтичане на седемте години и евентуално може да ги прибавя към влога си.
Да разгледаме обаче случая, в който щастливецът от Благоевград можеше да си вземе целия джакпот от 7 095 423 лв. Ако тази сума се внесе при същите условия (2.07%), тя ще носи 146 874.32 лв. ефективна лихва годишно (след платения 8% данък), или по 12 239 на месец. Иначе казано - за 7 години тотомилионерът щеше да добави към своя джакпот още 1 028 120 лв. от лихви
Този милион обаче на практика се печели от БСТ. Защото тотализаторът е свободен да оперира с останалите у него пари от джакпота както намери за добре - от вноска в банка (при това за държавна фирма лихвите ще са далечe по-благоприятни) до влагане на сумата в някакъв проект, се отбелязва в анализа на "Сега".
На спечелилите не се оставя право на избор - те получават първоначално 500 000 лв., а остатъкът ще им се превежда ежемесечно по минимум 30 000 лв. в рамките на максимум 7 години.
"Ако сумата е много голяма, тогава месечната вноска ще бъде увеличена така, че да може да се изплати до края на 7-годишния срок. В противен случай печелившият ще получава по 30 000 лв. всеки месец, докато не се събере крайната сума", обясни пред "Сега" при въвеждането на новите правила изпълнителният директор на тотализатора Дамян Дамянов.
В случая с последния тотомилионер - когато получи първоначалните 500 000 лв., от джакпота ще останат 6 595 423 лв. При 30 000 лв. месечно благоевградчанинът ще трябва да чака точно 18 г. и 4 месеца, за да си вземе цялата сума. Затова при него ще се задейства клаузата, според която месечната вноска ще бъде увеличена, за да се вмести в рамките на 7 години. Така че тотализаторът трябва да превежда на човека по 78 516.94 лв. във всеки от 84-те следващи месеца.
Уловката в случая е, че благоевградчанинът, както и всички бъдещи тотомилионери, няма да получи и стотинка лихва за остатъка от джакпота, който ще му се изплаща разсрочено. Това означава пропуснати ползи, т.е. пари, за тях. Но не и за тотализатора, който е двойно облагодетелстван - веднъж, защото получава на практика безлихвен кредит от печелившия, и втори път, защото има възможност да изкара още пари от въпросния остатък най-малкото като го внесе в банка за лихви в своя полза.
Мотивът за въвеждане на новото правило е доста интересен. Според шефа на дирекция "Информационни и комуникационни технологии" в тотализатора Веселин Кюркчиев изследвания са показали, че "бързото забогатяване при тотопечалба крие рискове за печелившия"
Затова разсрочването на изплащането на джакпота защитавало такива хора. Проблемът е, че в новите правила не се предвижда да бъдат питани самите печеливши как искат да си вземат парите. В САЩ, например, също има практика за изплащане на печалбите на вноски, но там е въпрос на избор. Ако някой желае да си вземе всичко накуп, лотарията му изплаща някъде около половината заради дължимите данъци. Ако обаче човекът се съгласи на разсрочено плащане, ще си получи целия размер на печалбата в рамките на 20-ина години, без да дължи данъци при това.
У нас изпълнителният шеф на тотализатора Дамянов твърди: "Няма да начисляваме и плащаме лихва върху спечеленото от съответния участник, защото данъкът върху тези пари го плащаме ние, макар участникът да е освободен от данък."
По закон обаче печалбите се гарантират от държавата и се освобождават от държавни и местни данъци.
С данък или без данък, новите тотомилионери ще имат пропуснати ползи. Най-кошмарният вариант е да се случи голяма инфлация и след година-две съществена от техните пари да се стопят заради обезценката им. Но да не сме толкова черногледи. Да приемем също така, че човекът няма да вложи парите в бизнес или в акции с висока доходност, а просто ще мине на най-разпространения вариант - да внесе парите в банка. Тогава пак ще търпи загуби от пропуснати ползи, и то големи.
Да речем, че новият благоевградски тотомилионер реши да внесе своите 500 000 лв., които ще вземе накуп от тотализатора, на годишен влог с ежемесечно изплащане на лихвата (разбира се, съществуват и други схеми - с дългосрочни влогове, при които лихвите са и по-високи). Понастоящем максималната лихва, предлагана от банките в България по такъв депозит, е 2.07% годишно. Това ще му носи по 862.50 лв. месечно, или 10 350 лв. годишно, като се удържи 8% данък върху лихвата. Разбира се, нека в този случай не забравяме, че човекът ще получава от тотализатора и по 78 516.94 лв. всеки месец до изтичане на седемте години и евентуално може да ги прибавя към влога си.
Да разгледаме обаче случая, в който щастливецът от Благоевград можеше да си вземе целия джакпот от 7 095 423 лв. Ако тази сума се внесе при същите условия (2.07%), тя ще носи 146 874.32 лв. ефективна лихва годишно (след платения 8% данък), или по 12 239 на месец. Иначе казано - за 7 години тотомилионерът щеше да добави към своя джакпот още 1 028 120 лв. от лихви
Този милион обаче на практика се печели от БСТ. Защото тотализаторът е свободен да оперира с останалите у него пари от джакпота както намери за добре - от вноска в банка (при това за държавна фирма лихвите ще са далечe по-благоприятни) до влагане на сумата в някакъв проект, се отбелязва в анализа на "Сега".
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари